Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

1110                            06.06. 2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХХІІ административен състав

на  тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ДИАНА ПЕТКОВА    

                                                                                                                                                                   

Секретар     С.Хардалова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. № 878 по описа на 2018 г.

       За да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.172 ал.5 Закон за движение по пътищата/ЗДвП/.

        Образувано е по жалба от Б.Д.К.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №70075 от 9.01.2014 год. издадена от Началник сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелство за управление на МПС“ на осн.чл.171 т.4 ЗДвП.      

         В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и  в противоречие със закона.Твърди се, че заповедта не е надлежно мотивирано поради което за жалбоподателя остава неясно въз основа на какви факти и доказателства административния орган е стигнал до обективирания в административния акт извод, както и коя нормативна разпоредба е нарушена.Сочи се, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок същата може да се обжалва.Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

          В с.з.процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.

         Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител.С Писма рег.№769000-4657/22.03.2018 год. и рег.№769000-6241/18.04.2018 год. на Началник с-р ПП при ОДМВР-Бургас сочи ,че към датата на издаване на оспорената заповед са били иззети всички контролни точки на жалбоподателя въз основа на влезли в сила наказателни постановления.    

        Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

        С оспорената в настоящото производство Заповед №70075  от 9.01.2014 год. издадена от Началник с-р ПП при ОДМВР-Бургас на жалбоподателя Б.Д.К. *** е приложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелство за управление на МПС“. Заповедта е издадена на осн.чл.171 т.4 ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството , че водачът не е изпълнил доброволно задължението си да върне СУМПС поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемане на всички контролни точки, по описаните в приложената справка влезли в сила НП, в нарушение на чл.157 ал.4 ЗДвП.

          По делото е представена Справка за нарушителя/водач на МПС-Б.К. с описание на всички наказателни постановления влезли в сила  и посочване на отнетите по всяко едно от тях контролни точки,Справка от картона на водача с посочване на наличните контролни точки към момента на издаване на СУМПС, датите на отнемане на контролните точки, възстановени контролни точки, налични контролни точки към момента на издаване на оспорената заповед. Представени са и описаните в справката НП ,с изключение на НП 6918/10.06.2004 год. и НП №4217/20.08.2003 год.,които съгласно Писмо рег.№769000-6735/27.04.2018 год.ОДМВР-Бургас,с-р ПП са унищожени със заповед на Директора на ОДМВР-Бургас през 2010 год. От така представените доказателства е видно, че на Б.К. са отнети контролни точки както следва: с НП №3829/15.06.2006 год., влязло в сила на 25.07.2006 год. за нарушение на чл.182 ал.1 т.4 пр.1 и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП-общо 22 к.т.: с НП № 15449/10.01.2007 год.за нарушение на чл.183 ал.4 т.3 пр.1 и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, влязло в сила на 17.02.2007 год.-общо 20 к.т.: с НП №9999/13.10.2009 год. за нарушение на чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП , влязло в сила на 19.09.2010 год-8 к.т.: с НП №176/21.04.2010 год. влязло в сила на 17.09.2010 год. за нарушение на чл.182 ал.2 т.3 пр.1 ЗДвП-3 к.т.:с НП №3655/29.04.2011 год., влязло в сила на 10.02.2012 год. за нарушение на  чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП-8 к.т.: с НП №2232/14.09.2010 год. влязло в сила на 27.06.2012 год. за нарушение на чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП-4 к.т. Видно от Справката по картона на водача към 28.07.2007 год. на същия са възстановени 23 к.т. във връзка с Протокол №23/28.07.2007 год. по чл.158 ал.1 т.1 ЗДвП.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, както и като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 АПК, приема за установено следното:

        Жалбата е процесуално допустима.Същата е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, против административен акт подлежащ на съдебен контрол, в законовия срок.Заповедта предмет на жалбата е връчена на Б.К. 20.03.2018 год., а жалбата е подадена чрез административния орган до Адм.съд-Бургас на 22.03.2018 год.

        Разгледана по същество същата е неоснователна.

         Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП/в редакцията действала към датата на издаване на оспорената заповед/ принудителните административни мерки по посочените в нормата разпоредби между които и тази на чл.171 т.4 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.По делото е представена и приета като доказателство  Заповед рег.№ Із-1741 от 28.08.2012 год. издадена от Министъра на МВР,с която ръководителите на службите за контрол са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки включително и тези по чл.171 т.4 ЗДвП.При това положение оспорената заповед на  Началник с-р ПП при ОДМВР-Бургас е издадена от  материално и териториално компетентния административен орган.

        Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материално правна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.4 ЗДвП-неизпълнение на задължението по чл.157 ал.4 ЗДвП на водача Б.К. за доброволно връщане на СУМПС поради загубване на придобита правоспособност, в следствие на отнемане на всички контролни точки.Обстоятелството че в самата заповед не са изброени НП не съставлява нарушение на административно-производствените правила на чл.59 ал.2 т.4 АПК както твърди жалбоподателя.Пълен опис на НП е направен в приложената и изрично посочена в оспорената   заповед Справка изготвена от административния орган.

      Съдът преценява като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не става ясно кой нормативен акт е нарушен.В мотивите на заповедта изрично е посочено,че неизпълненото задължение за което се налага ПАМ е задължението на водача на МПС по чл.157 ал.4 ЗДвП, посочена е справката с описаните НП,посочено е че на водача са отнети всички контролни точки.Пред вид изложеното абсолютно неоснователно е възражението на жалбоподателя за невъзможността му като адресат на акта да разбере на какво основание и по кой закон му е наложена ПАМ и съответно за невъзможността му да осъществи адекватно и ефективно правото си на защита.

        Неоснователни са възраженията в жалбата,че непосочването пред кой орган,в какъв срок заповедта може да се обжалва съставлява съществено процесуално нарушение.Вярно е че в заповедта е посочена че същата подлежи на обжалване по реда на АПК пред наказващия орган,което действително съставлява нарушаване на чл.59 ал.2 т.7 АПК,но това  процесуално нарушение не води до незаконосъобразност на административния акт,а единствено до удължаване срока за обжалването му.В случая това не се е отразило,тъй като жалбаподателя е обжалвал в законовия 14-дневен срок.

        С оглед на изложеното,съдът приема че е изпълнено изискването на чл.172 ал.1 ЗДвП и чл.59 ал.2 т.4 АПК.

         Съдебния контрол по материалната законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в нормата посочена като правно основание за издаване на оспорения акт.В случая оспорената заповед на Началника на с-р ПП  при ОДМВР-Бургас е издадена на осн.чл.171 т.4 ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „изземвнане на свидетелство за управление на МПС“ на лице което не изпълни задължението си по чл.157 ал.4 ЗДвП.Следователно за да бъде приложена  ПАМ по чл.171 т.4 ЗДвП следва да са налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на приложимата норма:1.загубване на придобитата правоспособност в следствие на отнемане на всички контролни точки и 2. неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС,в съответната служба на МВР.

         В разпоредбата на чл.157 ал.1 ЗДвП е регламентирано ,че при издаването на СУМПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки/39/ за отчет на извършваните нарушения.Съгласно чл.4 от  Наредба № І-139/16.09.2002 год. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки и чл.3 от Наредба Із-1959/2007 год. двете на МВР/отменени и действали към датите на издаване на НП/   отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила на НП.Следователно отнемането на контролните точки е задължителна последици при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение.За да бъде релевантно отнемането на контролните точки следва да бъде установено че НП въз основа на което е станало отнемането е влязло в сила .Освен това съгласно §1 от ДР на отменената  Наредба Із-1959/2007 год. и §3 от действащата наредба № Із-2539/2012 год.  броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на наредбите се запазва.Видно от представената по делото справка към 21.07.2006 год. жалбоподателят е имал 30 к.т.,а с  писмото си  рег.№769000-6241/18.04.2018 год. административния орган сочи че точките са били 39 .В същото време с две НП -№3829815.06.2006 год. и  №15499810.01.2007 год. и двете влезли в сила ,към 17.02.2007 год. водачът има отнети 42 к.т. т.е. значително над тези които му се предоставят по закон.При това положение не е необходимо да се обсъждат НП  №6918/2004 год. и №4217/2003 год. които са унищожено по надлежния ред ,  поради което не са приобщени към доказателствата по делото. Следователно още към дата 17.02.2007 год.  водачът е бил с напълно изчерпани к.т. ,поради което и не е могло същите да бъдат възстановени по реда на чл.158 ЗДвП,тъй като граматическото,логическо и системно тълкуване на нормата във вр. с чл.157 ЗДвП налага извода че възстановяване на контролните точки е допустимо при частично отнемане до първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения законов лимит.Независимо от това от представения по делото  Протокол по чл.158 ал.1 т.1 ЗДвП от  28.07.2007 год.и Справка от картона на водача-жалбоподател се установява че към 28.07.2007 год. на последния са възстановени 23 к.т.Даже и да се приеме наличието на тези точки към тази дата с последващите НП №9999/13.10.2009 год.,№176/21.04.2010 год.,№3655/29.04.2011 год. и №2232/14.09.2010 год.всички влезли в сила както се посочи по-горе, на жалбоподателя в качеството му на водач са отнети общо 23 к.т. към 27.06.2012 год.Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя че две от НП ,а именно №2232/14.09.2010 год. и №3655/29.04.2011 год. са нередовно връчени тъй като административния орган е използвал реда на чл.58 ал.2 ЗАНН,а именно с отбелязване върху НП. Ако жалбоподателят счита че тези наказателни постановления не са връчени по надлежния ред респ. не са влезли в сила същия има право да ги оспори пред съда,каквито доказателства , а и твърдения по делото няма.Няма данни  те да са били отменени по реда на чл.63 ЗАНН.При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б“б“ ЗАНН съдът приема че тези наказателни постановления са влезли в сила на датите удостоверени върху тях.Останалите НП са връчени лично срещу подпис на нарушителя.Следователно посочените по-горе НП влезли в сила през периода 2009 год.-2012 год.са породили правни последици и съставляват годно основание за отнемане по силата на закона на контролните точки на водача на МПС-жалбоподател в настоящото производство,в резултат на извършени от него нарушения на правилата за движение ,установени с влезли в сила НП.С влизане в сила на 27.06.2012 год. на НП № 2232/14.09.2010 год. Б.К. е изгубил своята правоспособност,тъй като са отнети всички контролно точки и за него е възникнало задължението по чл.157 ал.4 ЗДвП да върне СУМПС.При изчерпване на притежаваните к.т. правоспособността се губи ex lege,а не поради правомощие на контролните органи.По делото липсват доказателства ,а и твърдения водача да е изпълнил задължението си да върне СУМПС ,което той като правоспособен водач е знаел,тъй като е законово регламентирано задължението му да върне свидетелството при изчерпване на к.т..С оглед на което към момента на издаване на оспорената заповед е било налице материално правното основание на чл.171 т.4 ЗДвП и компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ “изземване на свидетелство за управление на МПС“,с цел да преустанови извършваното нарушение.Вярно е,че административния орган не е пристъпил към изпълнение на  правомощието си по чл.171 т.4 ЗДвП непосредствено след настъпване на правопораждащия юридически факт,но това не води до незаконосъобразност на оспорената заповед.В случая става въпрос за неизпълнение от страна на жалбоподателя на негово законно задължение,поради което той не може да черпи права от собственото си виновно поведение.Освен това анализа на разпоредбата на чл.157 ал.4 ЗДвП води до извод ,че административния орган не е ограничен със срок за издаване на ПАМ за отнемане на СУМПС.

         Несъстоятелно е възражението относно незаконосъобразността на оспорения акт поради липса на уведомяване.Вярно че чл.5 ал.3 от отм.Наредба І-139/2002 год. предвиждаше,че при отнемане на повече от 2/3 контролни точки службата за отчет на водачите на МПС изпраща на водача писмено съобщение.Но това е правено с информационен характер и превантивна цел и не е относимо към законосъобразността на заповедта по чл.171 т.4 ЗДвП.Още повече че нормата на чл.171 т.4 във вр. с чл.157 ал.4 ЗДвП не поставя такова изискване.Нещо повече с последващата Наредба №Із-1959/2007 год./отм./в чл.7 изрично е предвидено,че информацията за броя на наличните к.т. се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и заплащане на д.т.

        При така изложеното жалбата на Б.К. като неоснователна следва да се отхвърли-

        Водим от горното,съдът

 

                                            

                                          Р    Е    Ш     И

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Б.Д.К.,***,съд.адрес:***,адв.А. против Заповед за прилагане на ПАМ №70075 от 9.01.2014 год. изд. от Началник с-р ПП при ОДМВР-Бургас.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             АДМ.СЪДИЯ :