ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                      04 май 2012 година                      град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в закрито заседание на четвърти май,  две хиляди и дванадесета година, в състав:                                              

                                                                     СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от  съдия  Димитров  административно дело номер 878 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  е образувано по исковата претенция на Х.С.Д. с ЕГН ********** ***, против Министерство на здравеопазването на Република България , представлявано от министъра на здравеопазването с адрес гр. София, пл. “Св. Неделя” №5, за причинена от Директора на РИОКОЗ /настояща РЗИ/ Бургас имуществена вреда в размер на 500,00 лева, представляваща платена без основание глоба по отменено наказателно постановление № 03 – 1824 – 21.09.2006г.

Ищецът е предявил иск, като правно основание на който е посочил чл.1, ал.1, от ЗОДОВ, а именно за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от посоченото незаконосъобразно наказателно постановление.

Съдът констатира, че исковата молба не му е подсъдна.

Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по особения ред на ЗОДОВ.

Законът прави разграничение от каква дейност следва да са настъпили вредите. От тълкуването на разпоредбата на чл.204, ал.1 и 2 от АПК не остава съмнение, че вредите подлежащи на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да са последица от отмяна на незаконосъобразен административен акт или действия и бездействия на орган на власт извършващ административна дейност.

Дейността по издаване на наказателните постановления не е административна дейност, поради което отмяната на наказателното постановление не може да се отъждестви с отмяната на административен акт, каквото е изискването на чл.203 и чл.204 от АПК. Административно – наказващият орган действа като първоинстанционен правораздавателен такъв – чрез сезиране, пред него се води „спорно” производство със събиране на доказателства, поради което и произнасянето в това спорно производство наподобява дейността на съда. За да приключи административно – наказателното производство, наказващият орган следва да се произнесе по въпросите има ли извършено административно нарушение, кой е неговият извършител и виновно ли е извършено нарушението. С произнасянето по тези въпроси административно – наказващият орган разрешава повдигнатия пред него правен спор и едновременно с това реализира държавната наказателна репресия, поради което и в доктрината се приема, че издаването на наказателното постановление е правораздавателна, юрисдикционна дейност, а не административна такава. В този смисъл, юрисдикционния характер на дейността по налагане на административно наказание, окачествява органа, който я осъществява, като особена административно – наказателна юрисдикция. Няма спор и относно обстоятелството, че административната дейност на всеки орган и администрация е описана в устройствените им правилници и нормативните актове за създаването им и представлява реализиране на ежедневните функции на администрацията, докато правораздавателната дейност, свързана с административно-наказателната функция на органите се урежда ad hoc с всеки отделен материален закон, в който законодателят сочи на кой административен орган възлага да санкционира нарушаването му. Понякога това са и повече от два административни органа, за разлика от административната дейност на същите органи, която е строго диференцирана и при която споделяне на компетенции е недопустимо. Производството за реализиране на на този вид функция на наказващите органи се провежда по самостоятелен ред, уреден в ЗАНН и единствено за съдебната фаза на производството са налице препращащи към АПК норми.

Изтъкнато следва да бъде и това, че обжалването на Наказателното постановление възпрепятства влизането в сила и изпълнението му. Т.е. до влизане на същото в сила липсва правно основание за заплащане на постановената с него глоба. Т.е. вредата в настоящия случай не е пряк резултат от действието на отмененото НП, тъй като с обжалването му , това действие е спряно, а по късно с отмяната му е прекратено, а представлява една заплатена на трето лице /не адм. Наказващия орган, а Министерство на здравеопазването в конкретния случай/ сума, с която последното се е обогатило за сметка на ищеца.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че неоснователно заплатената глоба не представлява вреди по смисъла на ЗОДОВ.

Съдът споделя становището на ищеца, че всички разходи, които страната неоснователно и по вина на административно – наказващият орган е направила в производството по оспорване законосъобразността на издадено наказателно постановление, следва да й бъдат възстановени, но намира, че редът за това не е по ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното, единственият възможен ред за страната да търси репариране на имуществената си вреда от неоснователно заплатената глоба е този по Закона за задълженията и договорите - чл.59, /респ. чл.45 за платен адвокатски хонорар и държавни такси, като вреди произтичащи от „непозволено увреждане”/. Този ред позволява уреждане на последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму, включае и случаите на обогатяване без основание за сметка на друг без основание, вследствие на което последният е намалил активите си.

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал.2 АПК, Административен съд- Бургас

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 878 по описа на съда за 2012 година.

         ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Бургас.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                             СЪДИЯ :