ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№……….               дата 10 май 2012 год.              гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в закрито заседание на 10 май 2012 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: ………………………

Прокурор:……………………...

 

разгледа адм. дело 877 по описа за 2012 год.

 и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

            Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В.А.Р. *** – Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” с искане да бъде осъдена община Бургас да отмени начислените в негова тежест данъци за товарни автомобили “Преслав” № Б 18 64 Ч, “Москвич” № Б 27 23 М, “Ниса” № А 81 36 АА, за периода от 07.09.2004г. до 16.01.2012г. Жалбоподателят възразява, че за този период от време върху автомобилите е бил наложен запор, с оглед на което е подал молба за спирането им от движение, предал е контролните им талони в съответното поделение на МВР, както и ги е оставил на съхранение на паркинг, посочен от съдия-изпълнител. С оглед тези обстоятелства счита, че не е дължим начисления му местен данък върху превозните средства за периода на действие на запора върху тях.

            С разпореждане на съда от 20.04.2012г. исковата молба е оставена без движение с указания лицето да посочи кой административен акт обжалва с оглед очертаване предмета на спора, с предупреждение, че в случай на неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

            Постъпило е уточнение вх. № 3461/26.04.2012г., видно от което, г-н Р. е посочил, че исковата му молба е за защита против неоснователни действия на община Бургас и обжалва начисления му данък върху автомобилите за периода 2004г. – 2012г., с искане да бъде осъдена общината да отмени начислените данъци.

            При тълкуване волята на жалбоподателя и с оглед изложените от него обстоятелства, съдът приема, че подадената от него искова молба има характер на жалба по смисъла на АПК, насочена против определения местен данък върху посочените пътни превозни средства за периода 2004г. – 2012г. В тази връзка, от страна на община Бургас беше изискана административната преписка, изготвена във връзка с определянето на оспореното задължение за местен данък върху превозните средства.

            Съдът, след като обсъди представените от жалбоподателя писмени доказателства и тези, съдържащи се в изпратената административна преписка, намира жалбата за процесуално недопустима за разглеждане поради следните мотиви:

            До жалбоподателя Р. е изпратена покана за доброволно изпълнение, издадена на основание чл.4 и чл.9а от ЗМДТ изх. № СВ002598/10.06.2011г. (л.10), с която е поканен да погаси доброволно задълженията си за данък върху превозните средства, подробно описани като вид, размер на задължението и годината, за която се отнася. В административната преписка съдът не намери нарочен административен акт, с който задълженията да са определени, поради което следва да се приеме, че именно тази покана е актът, с който са установени задълженията, още повече, че в нея е посочено, че е издадена на основание чл.4 и чл.9а от ЗМДТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и изявлението на пълномощника на административния орган, че няма издаден административен акт по смисъла на ДОПК. Това обаче не оставя делото без предмет, в каквато насока е възражението на този пълномощник, тъй като без значение за нейното наименование, поканата съдържа в себе си изявление за определянето и дължимостта на публичното задължение.

По делото няма данни кога поканата е връчена на жалбоподателя. Налична е обаче жалба от г-н Р. против поканата, депозирана в община Бургас под рег. № 94-В-367/24.06.2011г., с която е оспорил дължимостта на задължението именно поради същите мотиви за наложен върху пътните превозни средства запор. След тази жалба, между страните е започнала усилена кореспонденция относно дължимостта на данъка и приложението на материалния закон в тази връзка. По тази жалба е изпратен отговор от община Бургас изх. № 94-В-367/19.07.2011г., в който директорът на Дирекция МПДТР при община Бургас е изложил становище си за дължимостта на начисления данък. Писмото е връчено на 22.07.2011г. Разменени са и последващи писма между страните, които, за целите на настоящото произнасяне не следва да бъдат анализирани.

При тези фактически данни, следва да се приеме, че към настоящия момент, подадената до съда  жалба против определените задължения за данък върху превозните средства, е просрочена. След като жалбоподателят е подал жалба против покана изх. № СВ002598/10.06.2011г., издадена на основание чл.4 и чл.9а от ЗМДТ и установяваща размера на задължението за местен данък, то оспорването по съдебен ред е следвало да бъде инициирано след изпращането на писмо изх. № 94-В-367/19.07.2011г. на директора на Дирекция МПДТР при община Бургас, но след като е продължила кореспонденцията между страните, междувременно срокът за съдебното обжалване на задължението, вече е бил изтекъл. Производството по обжалване на определения местен данък се движи по реда на ДОПК с оглед нормата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, а редът по ДОПК е този по чл.152 и сл., който регламентира задължителното оспорването пред горестоящия орган и последващото съдебно оспорване по реда на чл.156 и сл. от ДОПК в 14-дневен срок, считано от съобщаването на решението на горестоящия орган. Към настоящия момент срокът за съдебното оспорване очевидно е изтекъл, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.5 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане исковата молба с характер на жалба, подадена от В.А.Р. *** против установените с покана изх. № СВ002598/10.06.2011г. от орган по приходите при община Бургас данъци върху моторни превозни средства - товарни автомобили “Преслав” № Б 18 64 Ч, “Москвич” № Б 27 23 М, “Ниса” № А 81 36 АА, за периода от 07.09.2004г. до 16.01.2012г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 877/2012г. по описа на Административен съд – Бургас.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: