О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

802/05.04.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 875/2018 година.

Производството е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 Образувано е по жалба на „Кео 2017“ ЕООД – Бургас с ЕИК 204450057 против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-104-0268886/03.04.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП.

С обжалваната заповед, на основание чл.186 ал.1 т.1 б”а” и чл. 186 ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, и чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – скара за дома „Кео“ в ж.к. „Изгрев“ срещу бл. 29 в град Бургас, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 12 (дванадесет) дни.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на мярката. Твърди, че не му е издаван АУАН за установено нарушение. Заявява, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, които да обусловят предварителното ѝ изпълнение. Предвид липсата на издаден акт, изтъква, че е възпрепятстван да използва нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, с което правата му са засегнати.

С петитума на жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 01.04.2018 година в 12:13 часа, при контролна покупка на две кебапчета и гарнитура варени картофи – на обща стойност 2,80 лева – е констатирано, че не е издаден фискален бон от работещото фискално устройство в обекта. Засечена е и разлика между касовата наличност и отчетената по фискално устройство.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено.

За установените факти е съставен протокол за извършена проверка № 0268886/01.04.2018 година.

На 03.04.2018 година е издадена заповедта, чието предварително изпълнение е оспорено в настоящото производство.

Разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето -  поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци. Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице.

За установяване на констатациите в заповедта, по делото е представен протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се ползва с материална доказателствена сила  по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата, установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, а съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството. Затова следва да бъде кредитиран. Налице е нарушение на данъчното законодателство, обусловило налагането на ПАМ.

Неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е лишен от възможност да използва привилегирования състав на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, предвид липсата на издаден АУАН за констатираното нарушение -  а това обосновавало незаконосъобразност и на самата ПАМ.

Съгласно чл. 187 ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Възможността, предвидена по чл. 187 ал.4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването й не е безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ. Нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна възможност е обвързана с настъпването на факти, които принципно е възможно и да не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира дружеството или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка между ПАМ и издаването на НП за нарушението се илюстрира и от последното изречение на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, според което при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му (т.е. заплащането на санкцията, веднага след издаване на НП не води непременно до незабавно прекратяване на мярката). В този смисъл, неиздаването или невръчването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповедта, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Затова, основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кео 2017“ ЕООД – Бургас с ЕИК 204450057 против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка със заповед за налагане на ПАМ № ФК-104-0268886/03.04.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: