Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1159        Година 04.07.2012      Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на пети юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 874 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на М.С.Н. с ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително преместване на лек автомобил -  по чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП, наложена на 18.03.2011 година от М.М. – старши специалист в отдел “Инженерна инфраструктура и транспорт” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас, по отношение на МПС - марка “Опел” модел “Корса” с регистрационен номер РВ 0793 ВН. В жалбата се твърди, че ПАМ е нищожна, тъй като е наложена от некомпетентен орган, както и че е материално незаконосъобразна – предвид липсата на вертикална пътна маркировка забраняваща спирането за престой и обозначаваща наличието на пешеходна пътека и се прави искане да се отмени наложената принудителна административна мярка и да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение с което да се отмени наложена мярка.

Ответниците – Старши специалист отдел „Контрол на инженерната инфраструктура и транспрот” при Община Бургас - М. ***, редовно уведомени в съдебно заседание оспорват жалбата.

Производството е висящо за втори път пред Административен съд гр.Бургас, след като с решение № 5425/12.04.2012г. постановено по адм.д.№ 883/2012г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 1455/22.11.2011г., постановено по адм.д.№ 1045/2011г. по описа на Административен съд гр.Бургас и делото е върнато за ново разглеждане.

Административен съд гр.Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не е налице спор между страните, че на 18.03.2011г. в гр.Бургас на  ***, М.Н. е паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ РВ0793ВН, по отношение на който автомобил от старши специалист отдел „КИИТ” при Община Бургас е наложена ПАМ-принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, поради паркирането му в нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

На жалбоподателя е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № НП-2849/22.03.2011г. от заместник кмета на Община Бургас,  за това, че на 18.03.2011г., в 11,30 часа, в гр.Бургас, като водач на МПС с рег.№  РВ0793ВН е паркирал на пешеходна пътека, намираща се на ***, с което е нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. С наказателното постановление на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание. Наказателното постановление е отменено със съдебно решение от 24.06.2011г., постановено по нахд.№ 1674/2011г. по описа на Бургаски районен съд.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП не е въведено изискване за издаването й в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 1547/13.06.2008г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” на длъжност: началник отдел, главен специалист, старши специалист и младши специалист да съставят АУАН, фишове и прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП; трудов договор № ЧР91/25.01.2010г. сключен с М.М.М. на длъжност старши специалист, с място на работа Дирекция „УКОРС”, отдел „КИИТ”; длъжностна характеристика за длъжност старши специалист в отдел „КИИТ” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас и график за разпределение на работното време на служителите от Дирекция „УКОРС” за м.Март 2011г..

Видно от изложеното налице е нарочна заповед на кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата които имат правомощия да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и старшите специалисти от Дирекция „УКОРС”.

От представения трудов договор се установява, че М.М. се намира в трудово правоотношение с община Бургас и е на длъжност „старши специалист” в отдел „КИИТ” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас. Съответно от представената длъжностна характеристика на старши специалист, в отдел “КИИТ”, се установява, че служител на тази позиция има задължение да осъществява контрол по спазване на закона за движение по пътищата, а съгласно заповед № 1547/13.06.2008г. на кмета на община Бургас, му е възложено прилагането на ПАМ по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.

Мярката е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи мярката преместване – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая е налице третата хипотеза, а именно когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, жалбоподателя, като водач на автомобила, безспорно не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, „Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. В случая видно от представения по делото проект за временна организация на движението по време на строителството на имоти разположени между улиците „Адам Мицкевич” и „Димитър Димов”, пред № 5 на ул.”Адам Мицкевич” е предвидена пешеходна пътека, съответно и пътни знаци А18 и Д17 - „Пешеходна пътека”.

От направените при налагането на мярка снимки се вижда, че автомобила е бил паркиран непосредствено върху пешеходната пътека в нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, която въвежда забрана да се паркира на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.

Действително от дадените от лицето наложило ПАМ обяснения се установява, че на място няма поставени пътни знаци А18 и Д17, но това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на наложената мярка. Целта на тези пътни знаци е да предупреди участниците в движението за наличието на определени опасности, за да могат те да съобразят своето поведение с пътната обстановка, включително те имат за цел да уведомят водачите на превозни средства за наличието на пешеходна пътека в близост, като последните да съобразят скоростта си на движение и бъдат в състояние да спрат и пропуснат движещите се по пътеката пешеходци. Липсата на тези знаци в случая не биха могли да доведат до отпадане на законовата забрана да се спира на пешеходна пътека, която е обозначена с маркировка на платното за движение. Също така, жалбоподателя в качеството си на участник в движението съгласно чл.6 от ЗДвП има задължението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка и фактическата липсата на посочените пътни знаци не би могла да доведе до отпадане на задължението му да се съобразява с пътната маркировка. Следва да се има в предвиди и че пътните знаци предупреждават, че в близост има наличие на пешеходна пътека, но те не установяват точното и местонахождение, което се определя от положената пътна маркировка. Ето защо, след като е налице пешеходна пътека, която е маркирана върху пътното платно и жалбоподателя е паркирал точно върху нея, правилно му е била наложена процесната мярка. 

Неоснователно е направеното твърдение, че пешеходната пътека не е била видима, което се опровергава както от дадените обяснения от лицето наложило ПАМ, така и от приложените снимки, направени при репатрирането на автомобила. Ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като свидетеля не е присъствал при налагането на ПАМ и репатрирането на автомобила и не е видял къде точно е бил паркиран автомобила, а е бил повикан в един по късен момент. Също така следва да се има в предвид и че водения от жалбоподателя свидетел от една страна сочи, че е имало очертана пешеходна пътека, а от друга страна твърди, че тя изобщо не си е личала, тоест налице е противоречие, като не става ясно как свидетеля е установил, че има пешеходна пътека, след като тя не си е личала. 

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил в нарушение на чл.98, ал1, т.5 от ЗДвП на пешеходна пътека.

Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Паркирането на превозното средство върху пешеходна пътека, безспорно има за последица поставяне в невъзможност на пешеходците да преминат през пътното платно, на означеното за това място, поради което законосъобразно е разпоредено преместването на автомобила на жалбоподателя, без негово съгласие на основание чл.171, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата следва да бъде отхвърлено като неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр. Бургас, десети състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Н. с ЕГН ********** *** против наложена на 18.03.2011г. принудителна административна мярка, по сила на която управлявания от него лек автомобил марка “Опел” модел “Корса” с регистрационен номер РВ 0793 ВН е преместен без негово знание и съгласие, по разпореждане на старши специалист в отдел “Инженерна инфраструктура и транспорт” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

 

СЪДИЯ: