Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   1111                         06.06. 2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХХІІ административен състав

на  тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                        

Секретар     С.Хардалова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. № 873 по описа на 2018 г.

       За да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.172 ал.5 Закон за движение по пътищата/ЗДвП/.

        Образувано е по жалба от „КРЕАРХ“ЕООД гр.Бургас представлявано от управителя Я.Д.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0769-003600/21.12.2017 год. издадена от Началник група ,сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца , считано от 20.12.2017 год.   

         В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и  в противоречие със закона.Твърди се, че административния орган неправилно е посочил като нарушител лицето С.Ч..Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

         В с.з.процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.

         Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител   и не взема становище по жалбата.

        Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

        С оспорената в настоящото производство Заповед №17-0769-003600/21.12.2017 год. издадена от Началник група с-р ПП при ОДМВР-Бургас на жалбоподателя „КРЕАРХ“ЕООД гр.Бургас, представлявано от управителя Я.С.е приложена на осн. чл.171 т.2а  ЗДвП принудителна административна мярка“ прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 20.12.2017 год.В обстоятелствената част на административния акт е посочено ,че на  12.12.2017 год. около 22.45 ч. в гр.Бургас по ул.“Петрова нива“ в посока ул.“Въстаническа“, лек автомобил БМВ, собственост на „КРЕАРХ“ЕОО, е управляван от С.Ч., като водача не притежава съответното СУМПС и не е представя СРМПС част ІІ. На Ч. е съставен  на  20.12.2017 год.АУАН и издадено НП №17-0769-007193/16.02.2018 год. на Началник група към ОДМВР-Бургас,с-р ПП за допуснати нарушение на чл.175 ал.1 т.4,183 ал.1 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП.

        По делото е представена Справка за собствеността на процесното МПС,както и образуваната преписка по издаването на административния акт.

        По делото са събрани и гласни доказателства-свидетелски показания на св.Т.М. и И.И..Св.М.-мл.инспектор при ІV-то РУ на МВР-Бургас е бил на смяна на 12.12.2017 год. около 22.45 ч, когато лек автомобил БМВ движейки се по ул.“Петрова нива“ посока ул.“Въстаническа“ не спира на подаден сигнал със стоп палка.Свидетеля сочи, че според него автомобила се е управлявал от мъж ,около 40 годишен.Св.И. служител в ІV-то РУ на МВР-Бургас дава показания ,че той е извършил проверката и е установил собственика на лекия автомобил,който му е посочил и лицето на което е предоставило за управление МПС.След разговор с това лице ,което е мъж на около 40 год. ,от С.Ч. постъпват писмени обяснения ,че тя е управлявала процесното БМВ на посочената дата и в посочения час.     

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, както и като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 АПК, приема за установено следното:

        Жалбата е процесуално допустима.Същата е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, против административен акт подлежащ на съдебен контрол, в законовия срок.Заповедта предмет на жалбата е връчена на процесуалният представител на жалбоподателя на 21.02.2018 год.  а жалбата е подадена чрез административния орган до Адм.съд-Бургас на 22.02.2018 год.

        Разгледана по същество същата е неоснователна.

        Оспорената заповед е постановена в писмена форма, от материално и териториално компетентен орган и съдържа всички законово изискуеми реквизити.Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материално правна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП на собственик на моторно превозно средство,което се управлява от лице което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Вярно е, че административния орган като основание за налагане на ПАМ е посочил само разпоредбата на чл.171 т.2аЗДвП, без да конкретизира точно буквата на текста,но видно от описанието на нарушението не остава съмнение ,че квалификацията е по б“а“, каквито съмнения няма и самия жалбоподател,видно от възраженията му.  Още повече към преписката е приобщен АУАН и мотивите на същия  допълват тези на оспорения административен акт.

        С оглед на изложеното,съдът приема че е изпълнено изискването на чл.172 ал.1 ЗДвП и чл.59 ал.2 т.4 АПК.

         Съдебния контрол по материалната законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в нормата посочена като правно основание за издаване на оспорения акт.В случая оспорената заповед на Началника група при ОДМВР-Бургас,с-р ПП е издадена на осн.чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ-“прекратяване регистрацията на ППС“ на собственик който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик чийто МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.ПАМ не е административно наказание.Оспорената заповед има самостоятелен характер и самостоятелни правни последици различни от акта с който се налага административно наказание.Релевантният за приложението на чл.171т.2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснатото административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материално правна норма.

        В конкретния казус сме изправени пред втората хипотеза-собственото на дружеството-жалбоподател МПС е управлявано от лице което не притежава правоспособност.Настоящата инстанция счита че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик ,чиято кола се управлява от неправоспособен водач.Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН,който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП.Жалбоподателят не успя по категоричен начин да оспори с посочените от него доказателства фактическите констатации в АУАН.Св.М. е категоричен че процесния лек автомобил е управляван от мъж,но показанията на св.И. не могат да се приемат като категорични.Обстоятелството че управителят на дружеството-собственик на лекия автомобил е посочил че е предоставил колата за управление на трето лице-мъж,не означава че същата не би могла да се управлява от друго лице,в случая С.Ч..Още повече последната изрично е декларирала че на посочените дата ,час и място е управлявала лекия автомобил марка БМВ.

      Заповедта е съобразена и с целта на закона при определяне срока на ПАМ.Административния орган е приложил ПАМ в минималния срок на чл.171т.2а б“а“ ЗДвП отчитайки данните по преписката и степента на обществена опасност на деянието.

      С оглед на изложеното,жалбата на „КРЕАРХ“ЕООД  се явява неоснователна. Административния орган, при наличието на законовите предпоставки на чл.171т.2а ЗДвП действа при условията на обвързана компетентност и налагането на предвидената в закона ПАМ не подлежи на преценка.    

        Водим от горното,съдът

                                          

                                          Р    Е    Ш     И

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „КРЕАРХ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от управителя Я.Д.С.,съд.адрес:***-партер, офис №2, адв.С.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0769-003600/21.12.2017 год. издадена от Началник група при ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       АДМ.СЪДИЯ: