Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1096

 

гр. Бургас, 01.06.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС, в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                  АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                          

При участието на секретаря М.В. и на прокурора ДЕЯН ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 870 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив срещу решение по АНД № 6 по описа на Районен съд Несебър за 2018 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 119/07.03.2018 год. по АНД № 6/2018 год. на Районен съд Несебър е отменено Наказателно постановление № 16-001704/15.08.2017 год. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „Вира 2013“ ЕООД, Булстат 202506589, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 лева. 

Касаторът обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че е установено извършването на деянието. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и отмененото с него наказателно постановление и да потвърди същото.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован се представлява от управителя Й. Х., която оспорва жалбата.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на прокурора и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, по същество – основателна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" на 13.07.2017 год. по документи на „Вира 2013“ ЕООД  и след запознаване с представените график за работа за месец юли 2017 год. и присъствена форма за месец юни 2017 год. проверяващите преценили, че е налице извършено нарушение на  чл. 153, ал.2 от КТ. Било установено, че дружеството не е осигурило непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа при въведено сумирано изчисляване на работното време за периода 27.06.2017 год. до 05.07.2017 год. на Й.М. на длъжност „маркировач“. Съставен е АУАН № 16-001704/13.07.2017 год. за извършеното посочено по-горе нарушение. АНО изцяло се е съобразил с издаденият акт и е постановил атакуваното НП, с което определил санкция в размер на 1 800 лева.

За да отмени Наказателното постановление Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, като АНО не е ангажирал  доказателства, че жалбоподателят е изчислил работното време сумарно. Не е установено по време на извършване на проверката всички факти и обстоятелства от значение за случая. При такива мотиви Районният съд е отменил наказателното постановление.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Не е ясно как първата инстанция е достигнала до извода, че по делото не са събрани достатъчно доказателства относно извършеното нарушение, а също и че липсва достатъчно ясно описание на нарушението относно работника Й.М.. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че седмичната почивка, предвидена за работещите в  чл. 153, ал. 2 от КТ не се осигурява дори в минимално предвидения от нормативния акт размер от 36 часа. В сезиращата първата инстанция жалба от страна на дружеството не се ангажират доказателства относно предоставяна почивка на персонала. Настоящият състав счита, че нарушението е безспорно установено и се подкрепя от събраните доказателства. Не са ангажирани от нарушителя поименни графици, от които да се установи кои лица работят първа и втора смяна, нито е представен предвидения график за почивни дни.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение – несъобразяване със събраните по делото доказателства, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 119/07.03.2018 год. по АНД № 6/2018 год. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-001704/15.08.2017 год. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „Вира 2013“ ЕООД, Булстат 202506589, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 лв. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ