Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         202                        16.02.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На девети февруари,                                   две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Д.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 86 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ„Толи-Х.Р.“, ЕИК-***, гр.Айтос, ул.Свобода **, против решение № 279/05.12.2016г., постановено по НАХД № 479/2016г. на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1340/05.07.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, му е наложена  имуществена санкция от 3000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е налице осъществен визирания състав на административно нарушение, тъй като неизпълнението на задължението не е довело до неотразяване на приходи, поради което правната квалификация би следвало да бъде по ал.1, а не по ал.2 на чл.185 от ЗДДС. Освен това се счита, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адвокат Вяра Видова, която поддържа жалбата на изложените основания.

Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Айтос е потвърдил НП № 1340/05.07.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложена  имуществена санкция от 3000 лева. Наказанието е наложено за това, че при извършена проверка на 31.05.2016г. в обект – бърза закуска в гр.Айтос, ул.Свобода **, стопанисван от ЕТ„Толи-Х.Р.“, при сравнение на данните от използваното в обекта фискално устройство е установено, че разчетният оборот бил в размер на 16,80 лева, а фактическата наличност на парични средства – в размер на 148,74 лева. Начална сума била записана в размер на 30,00 лева, при което е констатирана разлика в размер на 101,94 лева в повече. Сумите в касата била изброена от Х.Р. Хасан, за което е изготвен нарочен опис (л.12 от делото на РС). Фискалното устройство от конкретно описан модел е имало функции „служебно въведени/служебно изведени суми“.

За да постанови решението си районният съд след обсъждане на възраженията на жалбоподателя е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал е извод, че търговецът е осъществил състава на нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира в това устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. Касационният състав също приема, че правилно при определяне на наказанието, като санкционна е посочена разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което и не следва да преповтаря мотивите на районния съд. В конкретния случай касаторът не е санкциониран за това, че не е издал фискален бон или касова бележка, а за това, че не е регистрирал във фискалното касово устройство наличните парични средства, придобити от извършваната в търговския обект дейност. Санкционната норма в случая е чл.185, ал.2 от ЗДДС, която урежда множество хипотези, сред които е и хипотезата на нарушение на чл.33 от Наредба № Н-18. Тази разпоредба е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разликата между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В този смисъл неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно нарушението е квалифицирано по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Законосъобразно административната отговорност на нарушителя е ангажирана именно по тази норма. След като административно-наказващият орган е установил, че нарушението е извършено поради неотразяване на приходи в проверявания търговски обект на търговеца, а същевременно не може да се приеме, че разликата от 101,94 лева не води до неотразяване на приходи (каквито обстоятелства не са посочени в АУАН и НП), то правилно санкцията е наложена по  чл.185, ал.2, изречение първо, а не по изр.2 от ЗДДС.

На следващо място към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.  От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс –  "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че в случая е приложима съдебната практика, която е цитирана в касационната жалба и в съдебно заседание. Тази съдебна практика не е задължителна за съда и е приета при различна фактическа обстановка.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279/05.12.2016г., постановено по НАХД № 479/2016г. на Районен съд - Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                         2.