Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1264                           16 .07.2015 година                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, девети юли, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ:     Ванина Колева

       

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Колева административно дело 869 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.Г., ЕНЧ 1002815962, гражданин на Република Италия, временно пребиваващ в Република България, настоящ адрес:***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП 15-0769-000105 от 30.01.2015г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че е нарушена процедурата по установяване на твърдяното нарушение и съставянето на акта за административно нарушение, тъй като жалбоподателят, който е чужд гражданин и не владее добре езика, не е използвал преводач, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че административнонаказващият орган е следвало да прекрати преписката и да разпореди връщане на иззетото свидетелство за управление на МПС, след като с възражението срещу акта за установяване на административно нарушение е бил запознат с извършеното нарушение на процедурата. Излагат се доводи, че деянието е малозначително. Моли съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски.

 

 

 

Ответната страна началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор “Пътна полиция”, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да е отхвърли.

Административен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2015 г. на жалбоподателя Д.Г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 15-0769-218 от мл. автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас, за това, че на същата дата е управлявал в гр. Бургас, бул. “Демокрация” личния си автомобил „Фиат“, рег. СА6077РК, след употреба на алкохол изпробван с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0184 с резултат 0,66 промила алкохол в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване 0007590, връчен му в 23 часа и 55 мин. на 30.01.2013г., който е подписал, че е уведомен, че до 30 минути трябва да се яви в МБАЛ Бургас. На 04.02.2015г. Д.Г. е подал възражение срещу АУАН.

С оспорената в настоящото производство заповед 5-0769-000105 от 30.01.2015г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, е наложена ПАМ на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т. 1, б. “б” ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Д.Г., ЕНЧ 1002815962, притежаващ свидетелство за управление на МПС U15561442M, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, тъй като на 30.01.2015г., около 23:30 часа в гр. Бургас на бул. “Демокрация” посока хотел”Космос” е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол. След като е изпробван с техническо средство  е отчетено 0,66 промила алкохол, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

По делото са приети доказателствата представени с административната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.04.2015 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.04.2015 г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 145 от АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. В хода на настоящото производство е представена Заповед з-4282/01.12.2014 г. на временно изпълняващия длъжността директор на ОДМВР Бургас, с която са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. под т.1.4. началниците на групи в  сектор “Пътна полиция”, който е издател на процесния административен акт.

Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран с описание на фактическите и правни основания за налагането на процесната ПАМ.

Във връзка с възраженията в жалбата следва да се посочи, че те сочат на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН, които не подлежат на контрол в настоящото производство, поради което същите не следва да бъдат обсъждани от съда с решението.

Доводите на жалбоподателя за малозначителност на извършеното деяние също са свързани с налагането на административно наказание. Такъв институт не е предвиден в производството по издаване на административни актове по ЗДвП.

В хода на административното производство, което е приключило с оспорената заповед 15-069-000105/30.01.2015г., не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят е чужденец, който според твърденията в жалбата е временно пребиваващ в България и има постоянен адрес ***. Следва да се посочи, че по делото от оспорващия и процесуалния му представител не са ангажирани никакви доказателства, че при връчването на оспорената заповед същият е поискал преводач и такъв не му е предоставен. Нито в жалбата, нито в изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди, че той не е разбрал какво става. От представените с административната преписка доказателства се установява, че на жалбоподателя му е обяснено на разбираем за него език английски - както какво се случва, така и  възможността да даде кръвна проба. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията, за неосигурен превод и за ограничаване правото на защита в административно-наказателното производство следва да бъдат релевирани при евентуалното обжалване на наказателно постановление.

Тези доводи не могат да обосноват и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство. Не всяко нарушение на процедурата е съществено, а само онова, недопускането на което би могло да доведе до различно от взетото от административния орган решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач.

Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език. Видно от обжалваната заповед, както и от АУАН същите са подписани от жалбоподателя. Нито в заповедта, нито в АУАН той е заявил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български или че желае да му се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че не владее български език или че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение. Напротив от докладните записки приложени към административната преписка се установява, че лицето е разбирало. Освен това от действията по вземане на проба за наличие алкохол в издишания въздух с техническо средство  са достатъчни, за да се разбере в какво се обвинява.В жалбата също се твърди, че лицето не знае добре български, а не че не разбира. Установено е също така и  не се оспорва, че то разбира английски и му е превеждано на английски. Цитираната разпоредба на АПК допуска преводът да се извършва на друг, посочен от лицето,  което  не владее български,  език. В случая, от доказателствата представени  с преписката се установява, че Г. е посочил  сам  английският,  като  език  който  разбира.

От друга страна в жалбата не се оспорват констатациите, отразени в АУАН или в обжалваната заповед. Т. е. жалбоподателят не твърди, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което му е наложена процесната ПАМ, не се твърди дори, че лицето не е разбирало. Твърдят се единствено допуснати нарушение на процедурата. В настоящето съдебното същият е бил представляван от процесуален представител - адвокат, видно от събраните доказателства по делото той е направил всички възражения, които е имал по отношение на обжалвания административен акт. Доколкото не са оспорени отразените в АУАН констатации настоящата инстанция приема, че в случая допуснатото от страна на административния орган нарушение не е съществено. В този смисъл е и тълкуването дадено от ВАС в решение 2936 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 9311/2014 г.; решение 6576 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. 9635/2010 г. и др.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на алкохол.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Такъв акт е съставен на Д.Г., в негово присъствие и му е редовно връчен. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

С оглед представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Налице са били материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ установено е по надлежния ред управление на МПС след употреба на алкохол от оспорващия, което е констатирано със съставен АУАН.

Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за отпаднала. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, се прилага превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед 15-0769-000105/230.01.2015г., издадена от началник група към ОДМВР Бургас, сектор “Пътна полиция” Бургас е законосъобразна не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 АПК, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на искане за присъждане на разноски, а и липсата на доказателства такива да са извършени от ответника, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, 18-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г., ЕНЧ 1002815962, гражданин на Република Италия, временно пребиваващ  в Република България, настоящ адрес:***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка 15-0769-000105 от 30.01.2015г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщението за постановяването му на страните.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ: