О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 993

 

гр. Бургас, 02. 05. 2018г.

 

Административен съд Бургас, IIІ-ти състав, в закрито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 868 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.4 от Закона за местните данъци и такси,

Образувано е по жалба на „Си Ти Ес Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к.с. Славейков, ****, против Акт за установяване на задължение  по декларация - №507 от 10.10.2016г., издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, издаден служебно по повод подадено изрично искане от страна на жалбоподателя за отписване на имота от неговата партида вх.№ 1190/25.03.2011г. по описа на община Несебър. С посочения АУЗД са били установени от дл. лице на общината, действало в качеството му на орган по приходите, установил дължим данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2011г. – 17.03.2011г. Иска се от съда да отмени оспорения АУЗД №507/10.10.2016г., издаден от орган по приходите в отдел „МДТ“ при Община Несебър – И.З.

В изпълнение разпореждане от 05.04.2018г., постановено от съда в закрито заседание (лист 1 гръб от делото), ответната страна представя административната преписка в цялост, като сочи че подадената до кмета на общината жалба е била препратена на началника на отдел МДТ при община Несебър, а от него с втора резолюция до ‚органа по приходите за проверка и отговор“. Обяснява се, че след извършена проверка органът по приходите е „оставил жалбата без разглеждане, като подадена извън законоустановения срок“.

След като прецени твърденията на страните и представените по делото документи, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, намира за установено следното:

От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят „Си Ти Ес Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к.с. Славейков, **** е подал на 01.11.2017г. искане за отписване на недвижим имот, находящ се на територията на община Несебър от партидата на дружеството, на основание извършено разпореждане със същия.

Орган по приходите, на основание разпоредбата на чл.107, ал.1 ДОПК е постановил служебно АУЗД № МДТ – 507/10.10.2016г. след като е установил, дължим данък върху недвижимия имот, преди извършеното с него разпореждане - за периода 01.01.2011г. – 17.03.2011г. Така постановения АУЗД бил двукратно през период от повече от две седмици изпратен с обратна разписка до седалището на дружеството, посочено и като адрес за кореспонденция, като и в двата случая уведомленията били върнати от лицензирания пощенски оператор с отразаване „непотърсен“. След преценка от страна на органа по приходите при община Несебър за наличие на предпоставките на чл.32, ал.1 ДОПК, същият извършил връчване на процесния АУЗД и по този особен ред.

Отказът е обжалван пред кмета с жалба вх. № Н4-МДТ-5403 от 15.12.2017г., който не се произнесъл със свой изричен акт в законовия срок.

Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи.

Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Според нормите на чл.107, ал.3 и ал.4 от ДОПК размерът на задължението, което се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се съобщава на лицето. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Тълкуването на приложимите правни норми обосновава извод, че компетентен да се произнесе по искането за издаване на акт за установяване на задължение по декларация е органът по приходите в община Несебър, който е определен със заповед на кмета на общината по чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Актът на приходния орган подлежи на обжалване пред кмета, респ. ръководителя на звеното за местни приходи в общината, в случай на упълномощаване. Последният в конкретния случай е началникът на отдел „МДТ“ в тази община. Жалбата на „Си ТИ Ес Груп“ ООД е адресирана до кмета на общината, който съобразно разпоредбите на чл.146 и чл.147 ДОПК е компетентният да я разгледа орган. Компетентен в тази хипотеза е кметът на общината или в случай на изрично упълномощаване началникът на отдел МДТ. От наличните по делото твърдения става ясно, че последните два органа са резолирали жалбата до органа по прихотите за „за проверка и отговор“, а той е преценил жалбата като недопустима е оставил същата „без разглеждане“ . Съобразно разпоредбата на 146 ДОПК, последният не е компетентен да преценя срочността на жалбата. Негово задължение е единствено това да „комплектува преписката“ и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Видно от обясненията на процесуалния представител на ответния опрган, това не е било сторено. Напротив, органът по приходите, макар и без процесуални правомощия е оставил жалбата „без разглеждане“.

След като кметът, респ. ръководителят на звеното за местни приходи не е бил надлежно сезиран  да се произнесе по допустимостта и респ. по съществото на депозираната жалба, издаде акта, то за него не е започнал да тече срок за произнасяне по реда на чл.147 ДОПК и последният не може да формира и мълчалив отказ, респ. мълчаливо потвърждаване по жалбата.

В крайна сметка, съдът установява това, че органът по приходите не е изпълнил своето задължение по чл.146 ДОПК, както към момента на депозиране жалбата до съда, така и при постановяване на настоящия съдебен акт.  В този случай, на основание разпоредбата на чл.144, ал.3 ДОПК жалбоподателят е бил компетентен да подаде жалба за бавност с оглед своевременното комплектуване и изпращане на преписката до решаващия орган. Неизпълнението на служебното задължение, обаче, не води до формиране на мълчалив отказ, респ. липсва акт, който да подлежи на оспорване. След като не е формиран мълчалив отказ, не е процесуално допустимо и оспорването му пред съда, т.е. налице е предпоставката по чл. 159, т. 1 от АПК. Това е хипотеза различна от хипотезата на чл.156. ал.4, вр. чл.155, ал.1 ДОПК, която касае непроизнасяне в срок след получаване на преписката. В тази връзка обжалване пред административния съд без санкцията на решаващия орган е недопустима.

Поради изложените съображения, жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство – да се прекрати.

За отстраняване на допуснатата от органа по приходите в община Несебър незаконосъобразност, касателно задължението му по чл.146 от ДОПК, жалбата на „Си Ти Ес Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к.с. Славейков, **** с вх. № Н4-МДТ-5403/15.12.2017г., ведно с приложените към него доказателства, трябва да се изпрати на Кметът на община Несебър в качеството му решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК в община Несебър за произнасяне по компетентност по допустимостта и евентуално по основателността на жалбата, като последният следва да съобрази изпълнени ли са точно всички изискуеми предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.32 ДОПК. При получаването на преписката административният орган е длъжен да се произнесе изрично в предоставения му от закона срок. Този акт ще разкрие на правния субект пътя за защита чрез съдебно обжалване.

Жалбоподателят претендира разноски и при този изход на спора съдът намира, че не дължи присъждането им в тежест на ответния орган, тъй като се касае за прекратяване на производството при услочията на чл.159, т.1 АПК, която хипотеза не попада сред основанията за присъждане на разноски по чл.143 АПК, нито в тези по чл.78 ГПК, вр. чл.144 АПК.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд Бургас, IIІ-ти състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Си Ти Ес Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к.с. Славейков, ****, против Акт за установяване на задължение  по декларация - №507 от 10.10.2016г., издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, издаден служебно по повод подадено изрично искане от страна на жалбоподателя за отписване на имота от неговата партида вх.№ 1190/25.03.2011г. по описа на община Несебър.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 868/2018г. по описа на Административен съд Бургас;

 

ИЗПРАЩА преписката по жалба/искане вх. № Н4-МДТ-5403/15.12.2017г. на „Си Ти Ес Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к.с. Славейков, ****, против Акт за установяване на задължение  по декларация - №507 от 10.10.2016г., издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, издаден служебно по повод подадено изрично искане от страна на жалбоподателя за отписване на имота от неговата партида вх.№ 1190/25.03.2011г. по описа на община Несебър, на орган по приходите при община Несебър, за произнасяне по компетентност.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: