О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер   956              от  06.06.2014г.,      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на шести юни две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 866 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Д.Т.Д. ЕГН ********** ***. Жалбоподателят е заявил, че жалбата му е насочена против НАП с правно основание чл. 21 и чл. 57 от АПК. В жалбата са заявени твърдения, че Д. е получил писмо изх. № 94-00-899/2013г./19.02.2014 год. от Ръководител на Инспектората на Министерство на финансите, в което писмо е посочено, че против жалбоподателя има образувано изпълнително дело № 5680/2005 год. от Агенция за държавни вземания. В жалбата също се твърди, че на 20.03.2014 год. НАП-Бургас е наложил запор на личната сметка на жалбоподателя в ТБ „Алианц България” АД и на два пъти са изтеглени пари на стойност – 282,79 лева първия път и 0,44 лева втория. Твърди се, че НАП е направил запора на тази банкова сметка, ***а. Във връзка с така заявените твърдения, жалбоподателя е обосновал извод, че НАП-Бургас го е ощетил с голяма сума пари, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК е формулирал искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден НАП-Бургас за неоснователно и незаконосъобразно бездействие.

Във връзка с така подадената жалба, заявените в нея твърдения и формулирано искане, с Разпореждане № 721/29.04.2014 год. настоящия съдебен състав е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни предмета на оспорване, като посочи конкретен акт, действие или бездействие на административен орган, който оспорва. Указано е също, че жалбоподателя следва да формулира и конкретно искане по повод така подадената жалба. Във връзка с цитираното разпореждане с писмо вх. № 3840/21.05.2014 год. по описа на съда, жалбоподателя е уточнил, че оспорва като незаконосъобразен наложения запор на личната му банкова сметка *** „Алианц България”, както и удържаните суми пари от платени от жалбоподателя целенасочено осигуровки, данъци и такси. В уточняващото писмо е формулирано и искане, а именно, съда да постанови НАП-Бургас да възстанови на жалбоподателя надзетите суми пари и да му заплати подобаващо обезщетение за нанесените му щети.

След анализ на така формулираното първоначално искане и допълнително направеното от жалбоподателя уточнение, настоящия съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

На първо място, жалбоподателя оспорва действията на ТД на НАП гр. Бургас и по-конкретно, както самия той твърди – наложения запор на личната му сметка в ТБ „Алианц България”, както и удържаните от тази сметка суми. В случая, видно от приложеното към жалбата Запорно съобщение изх. № 17-75-1/13.03.2014 год., адресирано до ТБ „Алианц България” се установява, че запора на личната банкова сметка ***ургас, както кой твърди, а от Национален осигурителен институт (НОИ), Териториално поделение Бургас. От същото запорно съобщение се установява, че запора е наложен на основание чл. 110, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по повод Разпореждане № 161/ 06.12.2013 год. Съгласно цитираното разпореждане, дължимата от жалбоподателя сума е в общ размер на 282,79 лева, от които 266,90 главница и 15.89 лева – лихва, изчислена към 13.03.2014 год.

Съгласно чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО, сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване. В Глава VІІІ от КСО са регламентирани подлежащите на оспорване актове, действията, посредством които се осъществява това оспорване и органите пред които се оспорват съответните актове. Анализът на регламентираните в Глава VІІІ текстове обосновава извод, че запорното съобщение не съставлява акт, подлежащ на контрол. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО на контрол и оспорване подлежат разпорежданията. В случая се установява, че за задължения към държавното обществено осигуряване, против Д.Д. е налице постановено разпореждане № 161/06.12.2013 год., в изпълнение на което е изготвено и оспореното от жалбоподателя запорно съобщение. В случая, съгласно цитираните текстове, на контрол подлежи разпореждането, а не съобщението до ТБ „Алианц България” с което е наложен запор върху собствената на жалбоподателя банкова сметка.

***, жалбата против Запорно съобщение изх. № 17-75-1/13.03.2014 год., адресирано до ТБ „Алианц България” се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

            Мотивиран от това, Бургаският административен съд, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Т.Д. ЕГН ********** *** против наложения запор на личната му банкова сметка *** „Алианц България” на основание Запорно съобщение изх. № 17-75-1/13.03.2014 год., изготвено от Директор на НОИ, ТП Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 866/2014г. по описа на Административен съд– гр.Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: