РЕШЕНИЕ

 

1108………….                    дата 21 юни 2012 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 04 юни 2012  година

 в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 866 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.

Предмет на оспорване е Решение №28/30.03.2012 год. на директора на Районно управление ”Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №13/09.01. 2012год. на ръководител „ПО” при РУ “СО” – Бургас (идентична сигнатура №**********), с което, на жалбоподателката М.Т.Д. ***, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за сметка на Република България в размер на 174, 97лв.

 Жалбоподателката Д. оспорва постановеното решение като незаконосъобразно. Счита, че същото е немотивирано, тъй като липсва ясно и изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за извършените от административния орган действия и изчисления на размера на отпусната й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че административният орган неправилно е цитирал и се е позовал на Регламент №1408/71 и Регламент №574/72 - отменени към датата на постановяване на оспорените актове и към датата на придобиване право на пенсия. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник – С. Г. (син) и адв.Д., които поддържат подадената жалба на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на РУ “Социално осигуряване” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че на 12.09.2011год. М.Д. е подала до Директора на РУ „СО”, Бургас заявление с вх.№ МП-28727 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л.16 от делото).

С разпореждане №13/09.01.2012год. (л.78 от дело то) ръководителят на „ПО” в РУСО – Бургас, на основание чл.70, ал.1 от КСО и съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) №883/2004 и № 987/2009, е отпуснал на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 174,97лв. Прието е, че лицето има положен осигурителен стаж в Италия от 3 год., 11 мес. и 10 дни и положен осигурителен стаж в България в размер на 32 год., 05 мес. и 13 дни, изчислен е индивидуален коефициент – 0,842, посочен е средномесечния осигурителен доход за страната в размер на 582,71 лв., доход за изчисляване на пенсията в размер на 490,64лв. и процент осигурителен стаж – 42,08%.

Разпореждането е обжалвано от Д. с жалба вх.№ МП-9056/07.03.2012год., като при оспорването по административен ред, директорът на РУ “СО “ – Бургас е постановил процесното Решение №28/30.03.2012год., с което  разпореждането е оставено в сила. Горестоящият орган е възприел изцяло фактическите констатации обективирани в разпореждането, като по същество е изложил мотиви за правилно изчисляване и определяне на посоченият размер на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Д..

Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни.

По отношение на възраженията по т.1 от жалбата, досежно приложимите нормативни актове и позоваването на административния орган на Регламенти №1408/71 и 574/72 - отменени към датата на постановяване на оспорените актове и към датата на придобиване на правото на пенсия следва да се отбележи следното:

От 01.05.2010год. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на Европейския съюз - Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.  От същата дата - 01.05.2010год. се отменят Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане Регламент на Съвета (ЕИО) №574/72.

С Регламент №883/2004 (основен регламент) са уредени материалните разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки, докато в Регламент №987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент. Доколкото целта и предназначението на Регламент №883/2004 и Регламент №987/ 2009 са аналогични с тези на Регламент №1408/71 и Регламент №574/72, а именно да синхронизират системите за социална сигурност на държавите-членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на отделни елементи от специфичните национални законодателства на държавите-членки и е налице не само припокриване, но и доусъвършенстване на релевантната правна материя, възраженията на жалбоподателката досежно тяхната адекватност към конкретния казус, са неоснователни. Видно от обстоятелствената част и от мотивите на оспорваното решение, административният орган правилно е приложил и тълкувал материалноправните норми към релевантните за изхода на  конкретното спорно осигурително правоотношение факти.

Основните възражения на жалбоподателката, относно определянето на размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, не се споделят от настоящия съдебен състав. Твърдяното от жалбоподателката Д. некоректно изчисляване, извършено от страна на административния орган, изразяващо се в неколкократно неправомерно прибавяне на дублиран осигурителен стаж от 1 год. и 11 месеца във формулите за пресмятане на размера на отпусната й пенсия, не се констатира.

Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, условията за придобиването правото на пенсия, както и правилата за изчисляване на техния размер са регламентирани в Раздел I (чл.68-чл.70а) на Глава шеста от Част първа на КСО.

Установява се по делото, че българският осигурителен стаж на М.Т.Д. е 32 год. 05 мес. и 13 дни, като към 07.08. 2011год. (датата прекратяване по последния трудов договор) лицето е на възраст 60 години и 01 ден и при изискуем за жените осигурителен стаж в размер на 34 години, по отношение на жалбоподателката е налице недостигащ осигурителен стаж за определяне правото на пенсия.

Предвид обстоятелството, че г-жа Д. е декларирала и осигурителни периоди, придобити съгласно италианското законодателство и само въз основа на българския осигурителен стаж заявителката не придобива право на пенсия, по служебен ред е изискан формуляр Е 205 (за удостоверяване на осигурителни периоди), като италианската компетентна институция е потвърдила за г-жа Д. общ осигурителен стаж, придобит съгласно италианското законодателство -  05год. 09мес. и 26дни (за периодите от 09.06.2002г. до 28.12.2002г. – 29 седмици, от 01.012003г. до 27.12.2003г. – 52 седмици, от 01.01.2004г. до 25.12.2004г. - 52 седмици, от 01.01.2005r. до 03.12.2005г. - 49 седмици, от 02.01.2006г. до 30.06.2006г. - 26 седмици, от 01.07.2006г. до 23.12.2006г. – 25 седмици, от 01.01.2007r. до 30.04.2007г. - 18 седмици, от 29.07.2007г. до 29.12.2007г. - 22 седмици и от 01.01.2008r. до 26.07.2008г. - 30 седмици).

В чл. 6 от Регламент 883/2004 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 6 от Регламент 883 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки. Същият смисъл е заложен и в чл.12 от Регламент 987/2009 приет за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В т.1 от чл.12 е посочено, че за целите на прилагането на член 6 от основния регламент (в т.см. Регламент 883/2004) компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство, което в настоящия случай е направено. По аргумент от т.2 на чл.12 от регламента по прилагане е предвидена възможност съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, като нормата е категорична -  само при условие че тези периоди не съвпадат.

При съпоставка на осигурителните периоди в конкретния случай се установява, че за времето от 01.08.2003год. до 30.06.2005год. – 01 год. и 11 месеца жалбоподателката Д. е осигурявана, както съгласно българското законодателство, така и съгласно законодателството на Италия, с оглед на което е налице съвпадение на периодите и както е правилно прието от административния орган в мотивите на решението, за горепосочения период дублирания стаж в размер на 1 год. и 11 мес. се зачита като такъв положен в България, придобит в „Нит ойл” ООД, гр.Бургас. Като стаж положен в чуждата държава членка остава този положен в Италия за периодите 09.06.2002год. до 31.07.2003год. и от 01.07.2005год. до 26.07. 2008год. в размер на 3 год. 11 мес. и 10 дни, формиран след приспадане на дублирания период и след превръщане на осигурителните единици.

В този смисъл, след прилагане на цитираните норми и извършване на нужните изчисления се установява, че М.Д. има осигурителен стаж в размер 32 год. 5 мес. и 13 дни осигурителен стаж от ІІІ категория труд в РБългария (в това число – 31 год. 10 мес. 03 дни – ІІІ категория труд + 05 мес. 26 дни – ІІ категория труд-превърнат в ІІІ категория) и 3 год. 11 мес. и 10 дни осигурителен стаж положен в друга държава – членка - Италия (след приспадане на дублирания период, зачетен като осигурителен стаж в България). Същите стойности  на осигурителния стаж положен у нас и в чужбина е възприет и посочен от ръководителя на „ПО” при РУ”СО”, Бургас в Разпореждане № 13/09.01.2005год., като общия осигурителен стаж на лицето за определяне правото на пенсия се равнява на 36 год. 4 мес. и 23 дни.

Условието, стажът положен на територията на РБългария, да се сумира със стажа положен на територията на друга държава членка в ЕС, при положение че тези периоди не съвпадат се прилага за целите на чл.6 от основния регламент и касае именно придобиването на правото на обезщетение. Неоснователно жалбоподателката счита за приложимо това условие и при изчисляването на размера на отпусната й пенсия.

Правилно в конкретния случай административният орган при изчисляване размера на пенсията е взел под внимание общия размер на осигурителния стаж придобит на територията на РБългария и на територията на другата държава –членка, тъй като соченото ограничение за несъвпадане на осигурителните периоди, на което жалбоподателката се позовава касае сумиране периодите на стажа единствено и само за преценяване на нейното субективно право на пенсия, но не и за изчисляването размера на същата.

Изчисляването на пенсията се извършва съгласно чл.52 на Регламент 883/2004, както следва: - самостоятелна пенсия - това е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди и - пропорционална пенсия - това е пенсията, за правото на която е необходимо сумиране на осигурителни периоди и при която се определят теоретичен размер и пропорционален/действителен размер. В случай, че лицето въз основа на българските осигурителни периоди не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство и правото на обезщетение възниква само след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави членки, какъвто е настоящия случай, съгласно чл. 52, ал. 1, б. "б", българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение. За целта – първо се изчислява теоретичен размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. На второ място се определя действителния, пропорционален размер на обезщетението, като теоретичния размер се умножи със съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая (в този смисъл: теоретичния размер умножен по стажа в България, разделен на стаж в България + стаж в Италия, изразен в месеци – дните не се приспадат в настоящия случай, тъй като са 23 и не представляват завършен осигурителен стаж).

Начинът, по който се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е регламентиран в нормата на чл. 70 от КСО, в ал.2 от която е посочено, че „доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето”. Цитираното формиране на дохода е приложимо и в случаите по ал.9 на нормата където е посочено, че  при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство”.       Методът на калкулиране на индивидуалния коефициент на лицето е регламентиран в ал.3 на чл.70 от КСО и доколкото по отношение на тези изчислени стойности липсва спор между страните, същите следва да се приемат за правилно определени, а именно индивидуален коефициент – 0,842 и средномесечен осигурителен доход за страната 582,71 лв.

За да се онагледи изписаното теоретично формулиране на начинът на изчисление на пенсията за осигурителен стаж и възраст с оглед конкретните стойности на настоящото осигурително правоотношение следва да са има предвид следното:

Доход от който се изчислява пенсията = СОД х ИКП = 582.71 х 0,842 = 490.64 лв. (СОД - среден осигурителен доход, ИКП -  индивидуален пенсионен коефициент).

Съгласно ал.1 на чл.70 от КСО „Размерът на пенсията за осигурите лен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Следователно, при общ осигурителен стаж в размер на 38 год. и 3 мес. 9 дни (незавършен осигурителен период) сумата образувана по процент 1,1 на сто е в размер на 42,08 %. Теоретичния размер на пенсията, съблюдавайки правилото за нейното определяне по чл.70, ал.1 от КСО съдът намира за такъв от 206,46 лв.  В този смисъл - теоретичен размер = доход от който се изчислява пенсията  х  сумата %, а именно 490,64 х 42,08 %= 206,46 лв.

Процентно изчисление съгласно чл.70, ал.1 от КСО: 41,8% +0.28 % = 42,08% - където: общ осигурителен стаж 38 години х 1,1 = 41,8%

Пропорционална част от процента 1,1 за съответните месеци  -  1,1/12=0.092 на месец, следователно за 3-те месеца осигурителен стаж 0,092 х 3 мес. = 0.28 %

За горепосочените величини, стойностите, до които е достигнал административния орган са аналогични - съответно: процентната сума - 42,08%, умножена по доходът от който се изчислява пенсията в размер на 490,64 лв. се равнява на 206,46лв. -  приет в оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане като теоретичен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст формирана на база общ осигурителен стаж в размер на 38 год. и 3 мес. 

От своя страна член 52 - Отпускане на обезщетения, т.1, б.”б” ii от Регламент 883/2004 предвижда след изчисляване на теоретичния размер компетентната институция да определи пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая.

В този смисъл пропорционалното изчисление на размера на отпуснатата пенсия е както следва: теоретичният размер – 209,46 лв. умножен по пропорционалното съотношение на осигурителния стаж придобит в РБългария, отнесен към общия осигурителен стаж – сбор от българския  и този положен на територията на другата държава- членка, а именно: числител: 32 год.5 мес. 13 дни (389 месеца 13 дни)  и  знаменател:  32 год.5 мес. 13 дни (389 месеца 13 дни) + 5 год. 09 мес. и 26 дни (69 месеца и 26 дни) = 458 месеца + 39 дни (1 мес. и 9 дни – незавършен период) = 459 месеца. След направеното калкулиране пропорционалният размер, който българската компетентна институция следва да изплаща на М.Т. се явява законосъобразно определен именно на 174,97 лв. (изчисления:209,46 х 389/459 = 209.46лв. х 0,85 = 174.97 лв.).

Като е констатирал правнозначимите факти, свързани с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер по отношение на жалбоподателката, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, като е оставил в сила Разпореждане №13/09.01. 2012год. на ръководител „ПО” при РУ “СО” – Бургас, с което, на М.Т.Д. ***, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за сметка на Република България в размер на 174, 97лв.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Д. *** срещу Решение №28/30.03.2012 год. на директора на Районно управление ”Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане  №13/09.01. 2012год. на ръководител „ПО” при РУ “СО” – Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                            СЪДИЯ: