Р Е Ш Е Н И Е

 

1134/08.06.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд –Бургас, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 865/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г.К.З. с ЕГН ********** и адрес ***, против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП, наложена от П.Ф.П.–специалист „репатрация“ в общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас.

С оспорената ПАМ на 29.03.2018 година, в 13:17 часа, е преместено принудително МПС, собственост на жалбоподателя – автомобил „М.“ с регистрационен № А 9305 МР.

В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна. Поддържа се, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване. Заявява се, че МПС е било паркирано след линия, указваща „синя зона“, паркирането в която е било разрешено. Изтъква се, че автомобилът не е бил паркиран по начин, че да представлява пречка за останалите участници в движението. 

Иска се съдът да отмени наложената ПАМ. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка.

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 29.03.2018 година жалбоподателят, паркирал управлявания от него автомобил  „М.“ с регистрационен № А 9305 МР пред сграда с административен адрес – улица „Вардар“ № 1 в град Бургас. Паркирането било извършено в ниша, обособена в тротоара, ограждащ сградата, пред външна врата на помещение в сградата, обозначено с табела с надпис „склад“ и допълнително разположени върху нея изображения на транспортно средство, преместващо лек автомобил, и знак В27 от чл. 47 ал.3 от ППЗДвП, забраняващ спирането за престой и паркирането. На същата табела се съдържало и изречението „НЕ ПАРКИРАЙ!“.

При обход на района, служители на общинско предприятие „Транспорт“, установили, че процесният автомобил е паркиран неправилно, поради което той бил преместен принудително, чрез техническото средство. Преместването било разпоредено от ответника. За извършеното преместване било отразено в протокол с дата 29.03.2018 година, в който било посочено, че МПС е паркирано „пред вход и изход на склад“, както и че „мястото е обозначено с табела за принудително отстраняване на нарушителите“.

За преместването жалбоподателят заплатил сумата от 20 лева – глоба с фиш, в който било посочено, че е нарушил чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП.

Към делото са приложени снимки (лист 24 - 27), изготвени от служител на общинската администрация, при констатиране на нарушението, от които се установява, че автомобилът не е паркиран върху тротоар, разположен е с ос перпендикулярно на фасадата на сградата, съответно на оста на пътя, и в непосредствена близост със задната си част до входа на сградата, обозначен с табела като „склад“. По приета допълнително снимка (лист 36) се установява, че в зоната, от която е преместен автомобила има разчертана хоризонтална маркировка – нанесени с бяла боя (частично заличена) линии, обозначаващи места за разполагане на автомобили; синя непрекъсната линия, обозначаваща участък „синя зона“ и жълта начупена линия, представляваща знак М 14, описан чл. чл. 65 т.5 от ППЗДвП.

            По представена от ответника схема на разположение на вертикалните пътни знаци и хоризонталната маркировка, обозначаваща местата за паркиране в района, се установява, че районът на улица „Вардар“ – в частта, от която е преместен автомобила – е регулиран със пътен знак В 28 „Забранено е паркирането“, описан в чл. 47 ал.3 от ППЗДвП и няколко знака Т17 "Табела с текст", описани в чл. 59 ал.2 от ППЗДвП, съдържащи изявление, че улицата е част от „синя зона“, работно време на зоната, начина на заплащане на таксата за използването ѝ, както и словесно (и графично) съдържание с последиците от неизпълнение на задължението за заплащане на таксата за използване на зоната (лист 31).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок, от лице, което има интерес от оспорването. ПАМ е административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред.

В жалбата не се оспорва компетентността на органа наложил ПАМ, но съдът извърши проверка на законосъобразността на акта, в тази насока, на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл. 146 т.1 от АПК.

Мярката е приложена от компетентен орган.

В ЗДвП няма изричен текст, който да определя длъжностните лица, компетентни да налагат, посочените в чл.171 принудителни административни мерки. Текст, който посочва реда за оправомощаване на определени длъжностни лица да налагат посочените ПАМ е разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 1487/19.06.2015 година на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите (специалист „репатрация“) от общинско предприятие „Транспорт“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Представено е и допълнително споразумение към трудов договор от 13.07.2017 година, сключен с П.П. като специалист „репатрация“ в общинското предприятие, както и длъжностна характеристика, подписана от П. на 17.07.2017 година (лист 19, 21 - 23).

В случая е издадена нарочна заповед от кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата, които могат да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно е и ответника по делото. С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.

При прилагането на ПАМ не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица..  ПАМ по чл.171 т.5, б. „б” не е сред изрично посочените. Т.е. законодателят е изключил задължителната писмена форма за този вид ПАМ. В тази връзка, съдът приема, че устното разпореждане на компетентния орган за налагане на оспорената ПАМ не е в нарушение на императивни правила относно формата на мярката.

Във връзка с компетентността на органа и липсата на изрични предписания относно формата на ПАМ, от събраните по делото доказателства не се установява нарушение на административнопроизводствени правила.

Приложената ПАМ е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението – в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

Според чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП, цитирани в издадения фиш с глоба, освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.

В случая, от вертикалната пътна маркировка на улица „Вардар“, в района на наложената ПАМ, се установява, че улицата е част от „синя зона“ и точно в този участък е забранено единствено паркирането (не и спирането за престой) на МПС, за което не е заплатена съответната такса, определена от общината. В съответствие с вертикално разположените неподвижни пътни знаци е и нанесената синя хоризонтална линия, обозначаваща зоната.

Едновременно с маркировката за синя зона, по представената схема и от снимката от жалбоподателя се констатира, че непосредствено пред мястото, на което е бил паркиран автомобила на З., е нанесена и хоризонтална маркировка Т14, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Маркировката Т14 установява забрана за паркиране единствено върху участъка от пътя, на който е разчертана.

Автомобилът на З. не се е намирал върху тротоар. Макар и некачествени, снимките, направени в момента на налагане на ПАМ, показват, че МПС не е разположено върху тротоар, а в ниша с ниво, еднакво с нивото на асфалта на улицата и то съдържаща разчертани с бяла боя места за разполагане на автомобили. Такива паркоместа не се откриват в схемата, представена от процесуалния представител на ответника.

Така, в обобщение, следва да се приеме, че автомобилът не е бил паркиран върху ограничителна маркировка Т14, намирал се е в „синя зона“ в рамките на разчертани места за паркиране и не е установено да е бил без заплатена такса. Начинът на нанасяне на маркировката Т14 не осуетява възможността автомобил да спре непосредствено пред сградата. По друг начин би изглеждал казуса, ако тази маркировка е била нанесена в нишата – между разчертаната синя линия и стената на сградата, което не е сторено. Ответникът е наложил мярката, защото паркирането е било извършено „пред вход и изход на склад“, което основание, обаче, не кореспондира с нормата на чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП, забраняваща паркирането пред входовете на жилищни сгради и гаражи. Табелата, на която се е позовал ответника в протокола за налагане на мярката, очевидно не е част от пътната регулировка на улицата – тя липсва в представената схема и не отговаря на критериите в закона за пътен знак, а е вероятно поставена, за да осигури спокойното използване на пътния подход към склада. По делото не установено МПС да е паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване. Разнопосочните изявления на администрацията, стопанисваща пътя, за възможността да бъде паркирано МПС в конкретния участък, отразени чрез положената маркировка, вертикалните пътни знаци и описанието в протокола и фиша за глоба, не обосновават законосъобразността на наложената мярка – по фактическите мотиви, изложени от ответника в протокола за ПАМ.

Свидетелските показания, дадени в съдебното производство, са ирелеватни за преценката на законосъобразността на мярката и не следва да се обсъждат.

Основателността на жалбата има за правна последица уважаване и на претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, което е в минимален размер, съгласно нормата на чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (лист 4 и 29).

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка по чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП – принудително преместване на  автомобил „М.“ с регистрационен № А 9305 МР, собственост на Г.К.З. с ЕГН **********, извършено на  29.03.2018 година в 13:17 часа от специалист „репатрация“ в общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас.

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Г.К.З. с ЕГН ********** сумата от 510 (петстотин и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: