О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       800

             Бургас, 05.04.2018 г.                                                                                                                                                                                                                

 

Бургаският административен съд, XІІ-ти състав, в закрито заседание на пети  април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Ганева

 

след като разгледа докладваното от съдия Ганева адм. дело №  864  по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на О.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и на Ф.А.И., ЕГН ********** с адрес ***  и съдебен адрес ***С., БАК),  против Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас. С оспорената заповед е отхвърлена като недопустима жалба вх. № ОР-2325-04-441/26.10.2017 г. на О.С.М. и Ф.А.И. против Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г., издадено от главния архитект на Община Руен за „ Плътни огради по вътрешни регулационни линии в УПИ ІІ-438, кв. 21 по плана на с. Планиница, общ. Руен“ и образуваното административно производство е прекратено. С молба вх. № 3933/04.04.2018 г. във връзка с разпореждане на съда №1628/04.04.2018 г., жалбоподателите са направили уточнение, че предмет на обжалване е Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г., издадено от главния архитект на Община Руен, като искат същото да бъде отменено заедно със оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас, с която според тях посоченото разрешение е потвърдено. В първоначалната жалба се прави искане за спиране изпълнението на Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г.

При запознаване с представената от ответника административна преписка съдът установи, че с Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г. главният архитект на Община Руен е дал разрешение на А.М.И., с постоянен адрес *** на основание чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 2 от ЗУТ да извърши СМР, определени в § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ за обект „ Плътни огради по вътрешни регулационни линии в УПИ ІІ-438, кв. 21 по плана на с. Планиница, общ. Руен“. Върху документа (л. 17) е направено отбелязване, че разрешителното е влязло в сила на 07.06.2017 г.

О.С.М. и Ф.А.И. *** директора на РДНСК – Бургас с искане за отмяна на процесното разрешително като в жалбата си (л. 22) са изложили подробни съображения в тази насока.

О.С.М. се легитимира като собственик на недвижими имот в с. Планиница, общ. Руен, представляващ дворно място, за което е отреден УПИ І-437 по плана на селото заедно с изградените в него две жилищни сгради. Ф.А.И. е собственик на дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-435 по плана на селото, заедно с изградените масивна жилищна сграда, гараж и навес. Сочи се, че имотите на М. и И. граничат с УПИ ІІ-438, собственост на А.М.И..

Началникът на РДНСК – ЮИР е реализирал административно производство, резултатът от който е обективиран в Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., с която както вече беше посочена, жалбата на М. и И. е отхвърлена като недопустима тъй като същите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Недоволни от така постановената заповед, М. и И. оспорват същата в настоящото производство с твърдения, че регулацията между техните имоти и този, собственост на  А.М.И. не е приложена, оградата е по имотните граници, поради което и същите съгласно §8 от ПЗР на ЗУТ следва да се считат за регулационни.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок. Заповедта е връчена на жалбоподателите  на 22.02.2018 г., което се установява от представените известия за доставяне (л. 16). Жалбата изхожда от надлежно легитимирани лица – адресати на заповедта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Съдът, предвид заявените искания на жалбоподателите за отмяна на заповедта и за спиране на изпълнението на процесното разрешение за строеж, намира, че следва да изложи мотиви за всяко от тях поотделно, както следва:

 

Относно искането за отмяна на Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна в тази си част.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 от ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Постановена е от началника на РНДСК ЮИР в производство по реда на чл. 216, ал. 5, вр. с ал. 2 от ЗУТ, т.е. същата е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, в това число правните и фактически основания за нейното издаване.

При издаване на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби на закона, които да доведат до нейната отмяна. Действително съдът констатира, че заповедта е издадена след изтичане на 15-дневния срок, предвиден в чл. 216, ал. 7 от ЗУТ за произнасяне на органа. Доколкото актът на административния орган, издаден по реда на чл. 216 от ЗУТ представлява юрисдикционен акт, който не е първоначален административен акт, то съдът приема предвидения в ал. 7 срок за инструктивен (в този смисъл Определение № 10835 от 24.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2010 г.), а не преклузивен. Следва, че към датата на произнасяне по жалбата, актът на РДНСК ЮИР подлежи на разглеждане за законосъобразност дори и издаден след 15-дневния срок. Спазено е и изискването всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за инициираното производство.

Обжалваният акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Съдът приема, че законосъобразно и обосновано началникът на РДНСК ЮИР е прекратил производството по жалбата срещу процесното строително разрешение, поради липса на активна процесуална легитимация у жалбоподателите. Касае се за нов строеж по смисъла на § 1, т. 38 от ЗУТ, съгласно който строеж са, както надстройките, така и преустройствата със или без промяна на предназначението. С разпоредбата на чл. 149, ал.  2, т. 1 от ЗУТ изчерпателно е очертан кръгът на лицата, легитимирани да оспорят разрешението за строеж, в случаите на нов строеж - това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Доколкото не се извършва промяна на предназначението, то в настоящото производство нормата на чл. 149, ал. 2, т. 2 на ЗУТ е неприложима.

От доказателствата в производството по категоричен начин се установява, че жалбоподателите не принадлежат към нито една от нормативно установените групи лица, съгласно приложимата разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Между страните не е спорно, а и жалбоподателите сами се легитимират като лица черпещи своите права от обстоятелството, че са собственици на съседен имот на този, който е предмет на разрешението за строеж. Видно от представените по делото доказателства – нотариални актове и разрешение за строеж, същите не притежават идеални части от поземления имот, по отношение на който е издадено процесното разрешение за строеж, не са посочени като адресати на разрешението за строеж, както и не притежават самостоятелни обекти в построената в имота жилищна сграда.

От изложеното следва, че жалбоподателите действително не попадат в кръга на заинтересуваните лица, изброени в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което не са и активно легитимирани да обжалва строителното разрешение. Последното се отнася за преустройство и надстройка на жилищна сграда изградена в съседен на собствения им имот. В имота, за който се отнася разрешението за строеж, жалбоподателите не притежават собственост или вещни права, поради което и изводът на началника на РДНСК – ЮИР, за недопустимост на жалбата им, е правилен.

В този смисъл съдът приема атакуваната заповед за законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателите, че част от строителството ще бъде извършено в собствените им имоти са относими към спор, който може да се разгледа в съдебно производство, но различно от настоящото административно дело.

На основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ определението в тази част не подлежи на обжалване.

 

Относно искането за спиране на изпълнението на Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г., издадено от главния архитект на Община Руен, съдът съобрази следното:

Производството в тази му част е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Както вече беше посочено, със Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас е прекратено производството по жалбата на О.С.М. и на Ф.А.И. срещу посоченото разрешение за строеж. Заповедта не е сред административните актове, посочени в чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, поради което оспорването е спряло изпълнението й съгласно чл. 216, ал. 4 от ЗУТ. Следва да се съобрази, че е налице оспорване на Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас, а не на разрешението за строеж. Предвид изложеното искането за спиране е недопустимо поради липса на предмет, тъй като жалбата е спряла изпълнението на оспорената заповед. Следователно, на основание чл. 159,  т. 4 от АПК искането следва да бъде оставено без разглеждане.

 

По изложените мотиви, Административен съд – Бургас, ХІІ състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  О.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и на Ф.А.И., ЕГН ********** с адрес ***  и съдебен адрес ***С., БАК) против Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас.

На основание чл. 216, ал.5 от ЗУТ определението, с което жалбата на М. и И. против Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г, издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас e отхвърлена, не подлежи на обжалване в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на изпълнението на разрешение за строеж, обективирано в жалба на О.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и на Ф.А.И., ЕГН ********** с адрес ***  и съдебен адрес ***С., БАК)  против Заповед № ДК-10-ЮИР-7/13.02.2018г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 864/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението, в частта, в която е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението на Разрешение за строеж № 11/09.05.2017 г., издадено от главния архитект на Община Руен може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния Административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните

                                           

 

СЪДИЯ: