Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 993

 

гр. Бургас, 25 май  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ГАЛЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 863/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Г.Д., против решение № 25/14.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 287 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Средец. С решението е потвърдено наказателно постановление № 15-0269-000414/28.10.2015 г., издадено от Началника на РУП Средец, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 150 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на Р.Г.Д. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 300 лева; глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

     Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление и твърди, че съдът не е отчел допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, защото в АУАН и в наказателното постановление за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, а не приложимата норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адвокат Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не изпраща представител.

     Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна.

С потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 21.10.2015 г. около 23:18 часа в община Средец на път втори клас № ІІ- 53 - км 213,400 посока гр. Ямбол управлява лек автомобил (с посочени регистрационен номер, модел и собственост), като не представя СУМПС и контролен талон към него – лишен по административен ред, и затова, че управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство „аутотест дрегер“, който е отчел концентрация на алкохол в кръвта 0,83 промила. Наказващият орган за първото деяние е приел нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП и е приложил санкционната норма на чл. 177, ал.1, т. 1 от същия закон. Второто деяние е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че фактите, изложени в наказателното постановление са били установени правилно и въз основа на тях – правилно приложен материалният закон. Посочил е, че както в хода на административнонаказателното производство, така и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт в частта, касаеща наложените на касатора наказания, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 1 ЗДвП.

По отношение на първото санкционирано нарушение материалният закон е приложен неправилно. Това е така, защото първоинстанционният съд не е отчел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Нарушението се изразява в липса на съответствие между фактите, изложени в АУАН, и тези в наказателното постановление.

В АУАН е посочено, че касаторът не представя свидетелство за правоуправление и контролен талон към него. Същевременно в наказателното постановление за първи път се въвежда нов обективен елемент от състава на нарушението, а именно, че управлява превозно средство без свидетелство за правоуправление и след като е бил лишен по административен ред. По този начин правото на защита на санкционираното лице е нарушено, тъй като след съставянето на АУАН същият е организирал защитата си срещу факти, които недопустимо са били изменени при издаване на наказателното постановление.

Затова съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, като в съответната част бъде отменено и наказателното постановление.

По тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 25/14.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 287 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Средец в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 15-0269-000414/28.10.2015 г., издадено от Началника на РУП Средец, с което на Р.Г.Д. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание  - глоба, в размер на 300 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0269-000414/28.10.2015 г., издадено от Началника на РУП Средец, с което на Р.Г.Д. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание  - глоба, в размер на 300 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/14.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 287 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Средец в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: