Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         1060                                 17.06.2014 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и втори май, две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 860 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Флай инс”ЕООД, с ЕИК 121114773, представлявано от управителя Н. С. М.  против решение № 49 от 20.02.2014 г. по НАХ дело № 2/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Изложено е, че районният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, а някои от тях е игнорирал, в т.ч. депозирана от търговеца в Министерството на икономиката и енергетиката молба за издаване дубликат на удостоверението за категоризация. Относно нарушението по т.2 от НП се сочи, че не е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Алтернативно е направено искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С решение № 49 от 20.02.2014 г. по НАХ дело № 2/2014 г. Несебърският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 26144/10.10.2013 г. на Комисията за защита на потребителите, РД- Бургас, с което на основание чл.214 от Закона за туризма (ЗТ), вр. чл.132, ал.1 от същия закон, е наложена на „Флай инс” ЕООД с ЕИК 121114773 имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за това, че на 26.06.2013 г. е извършвало туристическа дейност- ресторантьорство в класически ресторант, прилежащ към хотел „Фламинго” в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в който не е било поставено на видно място удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, и на основание чл.208 от ЗТ, вр. чл.114, т.2 от ЗТ е наложена на същото дружество имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за това, че предоставя в хотел „Фламинго“ туристически услуги в категоризирания туристически ресторант „Фламинго“, в нарушение на минималните задължителни изисквания за утвърдената категория три звезди, поради липсата в обекта на апарат за почистване на обувки, огледало в цял ръст, липса на плочки до тавана в санитарния възел, липсата на покривки по масите, допиращи се до седалката на стола.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 26.06.2013 г. касаторът е извършвал туристическа дейност- ресторантьорство в категоризиран обект- класически ресторант към хотел „Фламинго” в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в който не е поставено на видно място удостоверение за категоризация или временно такова за открита процедура по категоризиране. Приел е също така, че към посочения момент не са били изпълнени минималните задължителни изисквания за утвърдената категория на обекта- три звезди. Съдът е счел, че тези обстоятелства правилно са квалифицирани от наказващия орган като нарушения по чл.132, ал.1 от ЗТ и на чл.114 от ЗТ, във вр. с Раздел ІІ „Изисквания към изграждането на заведенията за хранене и развлечение”, позиция ІІ.3 (Категория „три звезди”), т.2.1, т.3.1, т.4.3.2., и Раздел ІІІ „Изисквания към обслужване на заведения за хранене и развлечение”, т.6 от Приложение № 4 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.

Касационната инстанция извършва проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна по делото е установено, че експлоатираният от касатора обект е категоризиран по установения от закона ред с категория “три звезди”. Установено е също така, че към момента на проверката обектът е функционирал и в него е била предоставяна туристическа услуга- ресторантьорство. С оглед на това, съобразно разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ, издаденото за същия удостоверение е следвало да бъде поставено на видно място в обекта. Посоченото изискване очевидно не е било изпълнено- това обстоятелство не се оспорва от касатора, който твърди, че в началото на летния сезон е констатирал липсата на удостоверението за категоризация и поради това е депозирал молба до Министерството на икономиката и енергетиката за издаване на дубликат. Тези твърдения сами по себе си сочат неизпълнение на законоустановеното изискване за поставяне удостоверението на видно място в обекта и обосновават отговорността на същия. Те не са от естество да променят горния извод за неизпълнение изискването на чл. 132, ал.1 от ЗТ, доколкото при липса на валидно удостоверение, поставено на видно място в обекта, търговецът изобщо не е следвало да осъществява туристическа дейност в него. Наред с това следва да се отбележи, че искането за издаване дубликат на удостоверението е било депозирано в Министерството на икономиката и енергетиката едва на 04.07.2013 г. с вх. № П-94-Н-19, т.е. след извършената в обекта проверка, поради което това обстоятелство не би могло да се отрази на съставомерността на деянието.

Налице са също съставомерните елементи на нарушението по чл. 208 от ЗТ. Липсата в обекта на апарат за почистване на обувки, огледало в цял ръст, покривки по масите, допиращи се до седалката на стола, както и обстоятелството, че плочките в санитарния възел не са поставени съобразно изискванията на закона- до тавана, съставлява несъответствие с минималните задължителни изисквания за утвърдената категория три звезди и обуславя налагане на имуществена санкция.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни доводите на касатора, че при изграждане на фактическите констатации първоинстанционният съд едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници. В производството пред НРС са събрани всички посочени от страните доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, и е извел значението на гласните доказателства според точното им съдържание. Отделил е специално внимание на показанията на свидетеля Захаринов, преценявайки същите с оглед възможната заинтересованост на свидетеля, като работник в обекта на касатора към момента на проверката, който, предвид заеманата длъжност, е бил длъжен да вземе необходимите мерки за изпълнение на законовите изисквания към обекта. Като е отчел противоречието на тези показания с останалите доказателства по делото, съдът правилно не ги е кредитирал.

Неоснователни са също доводите на касатора за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изложените в жалбата обстоятелства се отчитат като смекчаващи такива и са съобразени от наказващия орган при определяне размера на наложените имуществени санкции в законоустановения минимум, но не са от естество да обосноват извод за маловажност на нарушението.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 20.02.2014 г. по НАХ дело № 2/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.      

                                

2.