Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 987/18.05.2018 година, град  Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

                                                                                   

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.

разгледа административно дело № 857/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.215 на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано по жалба от В.Д. в качеството му на председател на Съюза на слепите в България (Съюза) с ЕИК 000703155 и съдебен адрес – град София, улица „***против заповед № 411/08.03.2018 година на кмета на община Несебър (лист 11 – 13).

Със заповедта, на основание чл. 57а ал.3 от ЗУТ, на сдружението - жалбоподател е наредено да премахне преместваем обект „павилион“, с приблизителни размери: 2,45/5,50 м и височина 2,45 м, изпълнен от метална конструкция, обшита с термопанел с монтирани три повдигащи се метални капака на южната фасада и обособена врата на източната фасада с размери 0,80/1,96 м, поставен без необходимото разрешение в източната част на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град ***.

            Жалбоподателят оспорва заповедта. Твърди, че разпореденото премахване е в противоречие с приложимото материално право и целта на закона. Според жалбоподателя, павилионът е бил разположен от трето лице, което след приключване на търговските си взаимоотношения със ССБ не е пожелало да го прибере. Твърди се, че от 2013 година павилионът не функционира като търговски обект, като е опакован и складиран на съхранение в собствения имот на съюза. Иска  се отмяната за заповедта.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката. Излага доводи за законосъобразност на заповедта. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът приема следното.

На 20.07.2017 година с „колективна жалба“ до множество адресати (кмета на общината, главния архитект на общината, „РДНСК – Бургас“, началника на „РПУ Община Несебър“, кмета на град Обзор и РИОКОЗ - Бургас) Й.И., Д.Г., С.И. и К.И.– всички от град Обзор, в качеството си на „съседи и собственици на търговски обекти“ в близост до почивната станция на Съюза, се оплакали от дейностите, извършвани в станцията във връзка с организиране на детски лагери и създавания от това шум, „непоносим за ползвателите“ с оглед „все по – ограничения с годините туристически контингент“ – физзарядка от 7:30 часа сутрин и детска дискотека вечер, въпреки че от страна на организаторите се спазват часовите ограничения за нивата на шум, въведени с общинската наредба. Жалбоподателите се позовали на вече направени рекламации от туристи, въпреки че „сезона още не е започнал“. Към жалбата били приложени две рекламации - без дата и за неясно кой търговски обект около почивната станция (лист 47 - 50).

На следващия ден – 21.07.2017 година, с изготвено писмо във връзка с подадената жалба против „законосъобразността на преместваем обект Сцена - подиум“ и „два броя преместваеми обекти павилиони тип - фургони“ от Кметство Обзор - община Несебър изискали Съюза да представи „налична строителна документация за гореописаните обекти“ (лист 43 - 44).

Въз основа на сигнала, при проверка, извършена на 13.09.2017 година от служители в отдел „Контрол на строителството“ и отдел „Устройство на територията“ на общинската администрация в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на град Обзор, собственост на Съюза, било установено, че е разположен преместваем обект – „павилион за кафе с предлагане на сладкарски продукти“ с приблизителни размери 2,45/5,50 м и височина 2,45 м, изпълнен от метална конструкция, обшита с термопанел с монтирани три повдигащи се метални капака на южната фасада и обособена врата на източната фасада с размери 0,80/1,96 м, поставен без необходимото разрешение. Констатирано било че към момента на проверката обектът не се ползва. За констатациите бил изготвен констативен акт № КО – 13/13.09.2017 година с приложение – скица на установения обект. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.56 ал.2 от ЗУТ (лист 34 - 36).

Констативният акт бил изпратен на Съюза и получен по пощата на 15.09.2017 година, а срещу констатациите в него не постъпили възражения (лист 37 – 38 и 33).

Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка и съставения констативен акт, кметът на Община Несебър, е издал оспорената в настоящото производство заповед.

По силата на разрешение за строеж № 40/23.06.2000 година, по реда на чл. 120а от ППЗТСУ в имота на жалбоподателя е бил разположен павилион. До 2013 година на мястото на разрешеното е съществувал работещ търговски обект, отдаван под наем от Съюза на различни търговци. В началото на 2013 година последният наемател „Теодан 1“ ЕООД е уведомил Съюза, че поради финансови затруднения не е в състояние да обслужва обект – кафе – бар „Джунгла“, затова се отказва да го стопанисва като вместо „всички пасиви“, които е придобил с наемането на обекта предоставя на Съюза „фургон и цялостно оборудване, напълно пригодно за започване на работа“ (лист 41 – 42 и 18 - 25).

 

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Жалбата е допустима.

Подадена е в законоустановения срок срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице, чиито права са засегнати от волеизявлението на административния орган.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Според чл. 57а ал.1 - 3 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; 4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1; 5. представляват реклама, забранена със закон; 6. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл; 7. не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2.  Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта.

В конкретния случай, издател на заповедта за премахване на обекта е кметът на общината, който е компетентния административен орган да издава актове за премахване на преместваеми обекти, разположени в нарушение на установените норми.

Заповедта е издадена във формата, предвидена в закона, като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната на заповедта за премахване на обекта. Констативният акт е съставен от компетентни служители на общината – „експерт“ и „специалист“ в отдел „Контрол на строителството“ и „Устройство на територията“ в Община Несебър. Той е връчен на жалбоподателя, като в срока, представен от закона, адресатът на констатациите не се е възползвал от възможността да изложи под формата на възражение доводите си за незаконосъобразност на констатациите. Такива доводи и доказателства към тях са представени в съдебното производство.           

Заповедта не е съобразена с приложимото материално право.

Съгласно чл.56 ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Според ал.2, изр. първо на същата разпоредба, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.

Страните не спорят, че обектът е преместваем, т.е. може да бъде отстранен от терена, без да бъде засегната неговата цялост. Спорят относно вида му – дали към периода на проверката и датата на издаване на заповедта павилионът в поземления имот на Съюза е представлявал обект с търговско предназначение – за извършване на продажби на стоки или услуги.

Първо, от страните по делото не са представени доказателства (а и не се твърди), че търговският обект, за който е било издадено разрешение за поставяне през 2000 година, е идентичен с обекта, описан в обжалваната заповед. Жалбоподателят заявява, че павилионът му е предоставен в собственост през 2013 година след прекратяване на правоотношение с наемател и като обезщетение. Твърди, че към момента на проверката павилионът не е функционирал изобщо като търговски обект, а е бил обезопасен и складиран единствено за съхранение в поземления имот, собственост на Съюза. Отрича на мястото, на което е поставен, да е бил разполаган с търговска цел или за друга обслужваща дейност.

Липсата на търговска дейност, осъществявана в павилиона, е констатирана и от самите служители на общината при проверката след получаване на сигнала срещу организираните детски лагери в почивната станция на жалбоподателя.

Съгласно чл. 170 ал.1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

При така разпределената доказателствена тежест от закона и твърдените от жалбоподателя отрицателни факти, в хода на съдебното производство ответникът дължи доказване на всички юридически и фактически предпоставки за издаването на административния акт.

При съпоставка на доказателства по делото, съдът приема, че ответникът не е доказал – към момента на проверката (13.09.2017 година) - разполагането на обекта, на мястото, на което е открит и описан, за търговска или друга обслужваща дейност, а изобщо - извършването чрез него на каквато и да е дейност от жалбоподателя или от трето лице след април 2013 година. Напротив, от приложените снимки и скицата към констативния акт се установява, че павилионът се намира вътре зад оградата на поземления имот, изолиран от улицата, плътно вместен между други два обекта, без възможност за използване на прилежащи площи към него, както и че външната му врата е в непосредствена близост до оградата, в която няма вход към обекта (лист 36, 39 – 40 и 63). Тези  факти са в пълно съответствие с твърденията на жалбоподателя, че павилионът не е разположен с търговска цел, не е работил, а единствено е бил съхраняван в поземления му имот в град Обзор.

При това положение, съдът счита, че не е налице основна предпоставка за фактическите констатации на ответника - че с поставянето на обекта е допуснато нарушение на чл. 56 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗУТ, което да обуслови приложението на чл. 57а ал.3 от ЗУТ чрез издадената заповед за премахване. Административният орган е приложил незаконосъобразно разпоредбите на чл.57а ал.1 т.1 и чл.57а ал.3 от ЗУТ във връзка с чл. 56 ал.2 ЗУТ, и е издал заповедта за премахване, която следва да бъде отменена.

От жалбоподателя не са претендирани разноски, затова съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Затова, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № 411/08.03.2018 година на кмета на община Несебър.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: