Р Е Ш Е Н И Е

 

   1106                                   06.06.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 856 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Г.И.В. ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 17-0302-000058/22.07.2017г., издадена от Д.П.Ш.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Царево, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Г.И.В. ЕГН **********, с постоянен адрес *** е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, именно за 180 дни.

Иска се отмяна на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и нищожна поради ненадлежно адресиране.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.И.В. се явява лично и поддържа жалбата и искането за присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото. Излага допълнителни съображения за нейната незаконосъобразност, вкл. липса на компетентност по отношение на издателя й.

Ответната страна - Д.П.Ш., на длъжност полицейски инспектор в РУ Царево към ОДМВР Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 22.07.2017г. около 09.05 часа жалбоподателят Г.И.В. бил спрян за проверка от служители на РУП-Царево докато управлявал лек автомобил “ДЕУ МАТИЗ“ с рег.№ СА *** ВТ по  път втори клас № ІІ-99 в района на КПП – Лукойл-Царево. По време на проверката служителите на полицията изпробвали водача на автомобила за употреба на алкохол с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ - 7410+“ с фабричен номер 0064, като уредът отчел положителен резултат в концентрация 0.79 промила. На В. бил предоставен талон за медицинско изследване с № 0017571. Талонът бил връчен в 09.30 часа.

         За извършеното административно нарушение на Г.И.В. бил съставен АУАН № 226462/22.07.2017г. от полицейския служител Г. П.П., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР  Бургас, РУ Царево. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал лично.

На основание съставения АУАН № № 226462/22.07.2017г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, Д.П.Ш.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Царево издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000280/02.11.2017г., с която на жалбоподателя Г.И.В. ЕГН **********, с постоянен адрес *** била наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, именно за 180 дни.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя В. на 14.03.2018г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 302000-233/20.03.2018г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

         В административната преписка е приложен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 489/24.07.2017г. със заключение, че в изследваната проба кръв, взета от Г.И.В. се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0.76 промила. Експертизата е извършена от З.М.Л.-Б., експерт-химик в специализирана лаборатория към сектор БНТЛ при ОД МВР Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година”. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като за неин адресат е посочено лице, което не е собственик на процесния автомобил и следователно спрямо него не може да бъде приложена принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС управляваният от жалбоподателя лек автомобил “ДЕУ МАТИЗ“ с рег.№ СА *** ВТ е собственост на ЕТ „Г.В.“ с БУЛСТАТ 202157550, докато ПАМ е наложена на физическото лице Г.И.В. ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 17-0302-000058/22.07.2017г., издадена от Д.П.Ш.на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Царево, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Г.И.В. ЕГН **********, с постоянен адрес *** е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, именно за 180 дни.

ОСЪЖДА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ ЦАРЕВО при ОД МВР – БУРГАС да заплати на Г.И.В. ЕГН **********,***, направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: