О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

783

гр.Бургас, 04.05.2012г.

 

            Административен съд – гр. Бургас, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 855 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „СНАД- 55” ЕАД, с ЕИК 102728770, със седалище гр. Несебър и съдебен адрес: гр. *** представлявано от С.А.Д.против Решение за отказ за спиране на изпълнение на ревизионен акт № 126/ 28.03.2012г. на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас. Твърди се материална незаконосъобразност, като се заявява готовност за предоставяне на допълнително обезпечение на главницата и лихвите по оспорения ревизионен акт чрез налагане на възбрана върху имот, собственост на трето лице, което е изразило изрично съгласие за обезпечаване на чуждите задължения с този имот.

            Съдът, намира жалбата за допустима- подадена в предвидения от закона срок, от лице с правен интерес от оспорване на акта.

            Разгледана по същество е основателна.

            С РА № 021101836/ 02.03.2012г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас по отношение на жалбоподателя са били установени данъчни задължения общо в размер на 267 526, 02лв. / главница и лихви/. Ревизионният акт е бил обжалван в частта, в която са определени задължения по ЗДДС в размер на 169 136, 75 лв. главница и 100 060, 78 лв. лихви. С тази жалба „СНАД- 55” ЕАД, на осн. чл. 153 ДОПК, е направило искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, като е предложило за обезпечение собствен недвижим имот- сграда с идентификатор 51500. 503.9.1 по к.к. на гр. Несебър с балансова стойност 217 463, 93лв.

            Като доказателство е представено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 353- 4/ 01.02.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас, с което е наложена възбрана върху имота.

С оспореното решение е отказано спиране на изпълнението на ревизионния акт, като решаващият орган е приел, че представеното обезпечение не покрива изцяло размера на обжалваното задължение, определено с ревизионния акт - 169 136, 75 лв. главница , 100 060, 78 лв. лихви и допълнително начислена лихва до датата на подаване на искането- 813, 08лв. / общо- 270 010, 61лв./.

Общият принцип, визиран в чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ДОПК, е, че обжалването на ревизионния акт по административен ред и пред съда не спира неговото изпълнение. Спирането е допустимо по искане на жалбоподателя, към което следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Според разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 от ДОПК, данъчно-задълженото лице трябва да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо от кой вид е, следва да е в размера по ал. 3, т. е. в размера на главницата и лихвите по обжалваната част от РА, включително и лихвите до датата на подаване на искането. Разпоредбата на ал.5 предвижда, че когато предложението за обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган, извършва преценка, съобразно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител, в определен срок, да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. 

Действително, към момента на постановяване на оспореното решение предпоставките за спиране на изпълнението на ревизионния акт не са били налице и в този смисъл решаващия орган е приложил правилно процесуалния закон.

Според процесуалния закон,обаче,  в производство като настоящето - по чл. 153, ал. 7 от ДОПК, не е изключено предложението за обезпечението или допълнение към първоначално направеното такова да се направи за пръв път пред съда. Аргументите за този извод се извличат от разпоредбата на чл. 153, ал. 7 ДОПК, задължаваща съда да се произнесе по същество. Следователно, когато жалбоподателят направи предложение за обезпечение или допълнение към него едва в фазата на съдебното оспорване на отказа на решаващия административен орган да се спре изпълнението на РА, съдът следва да разгледа представените допълнително доказателства пред него и или да приеме или че отказът е законосъобразен, или ако доказателствата са достатъчни - да спре изпълнението.

В настоящият случай, жалбоподателят наред с представеното пред административния орган обезпечение, предлага като такова и имот с идентификатор 51500.507.309 по к.к. на гр. Несебър, който имот е собственост на А.С.Д.. Представя нотариален акт, удостоверяващ право на собственост; скица на имота, издадена на 20.06.2007г. от СГКК гр. Бургас; удостоверение за данъчна оценка на имота, според което тази оценка е на стойност 73 281, 80 лв. и нотариално заверена декларация, с която собственика на имота А.С.Д. дава съгласие, същият да послужи като обезпечение на задълженията на „СНАД- 55” ЕАД, установени с оспорения ревизионен акт.

Съдът, намира представеното допълнително обезпечение за допустимо. Не съществува законова забрана да бъде извършено обезпечение на едно задължение с чужд имот, доколкото в чл. 198, ал. 1 от ДОПК няма изискване недвижимият имот да бъде собственост на длъжника и предвид наличието по делото на нотариално заверено съгласие / чл. 181 ал.2 ЗЗД/ от А.С.Д. този имот може да послужи като обезпечение на установеното с РА задължение. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 182 ЗЗД, според която правилата на чл. чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

Стойността на представеното обезпечение следва да се преценява при хипотезата на чл. 195 ал.6 т.1 ДОПК и предвид обстоятелството, че имота е собственост на физическо лице, т.е. следва да бъде отчетена неговата данъчна оценка, която е в размер на 73 281, 80 лв.

При това положение, общата стойност на предложеното от „СНАД- 55” ЕАД гр. Несебър обезпечение / сграда с идентификатор 51500. 503.9.1 по к.к. на гр. Несебър с балансова стойност 217 463, 93лв. и имот с идентификатор 51500.507.309 по к.к. на гр. Несебър с данъчна оценка 73 281, 80 лв./ е на обща стойност 295 745, 73лв., която е над размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на РА.

С оглед изложеното, съдът намира, че представените по делото доказателства установяват по безспорен начин наличие на предпоставки по чл.153 от ДОПК за спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт № 126/ 28.03.2012г. на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас в оспорената му част, поради което и на основание чл.153 ал.7 от ДОПК,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение за отказ за спиране на изпълнение на ревизионен акт № 126/ 28.03.2012г. на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

СПИРА изпълнението на РА № 021101836/ 02.03.2012г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас в обжалваната му част, като задължава съответния компетентен публичен изпълнител в 30-дневен срок да наложи обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот - собственост на А.С.Д., описан в нотариален акт № 141/ 18.09.1995г., т. 10, дело 2478 от 1995 г. на Районен съд гр. Несебър и скица № 20701/ 20.06.2007г. на СГКК гр. Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: