О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  819                      /11.05.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 854/2016 година

 

Производството е образувано по частна жалба от адвокат Х.Х. *** в качеството на пълномощните на З.С.З. с ЕГН ********** ***, против протоколно определение от 05.04.2016 година по н.а.х.д. № 1514/2016 година на Районен съд – Бургас (РС).

С оспореното определение РС е прекратил производството по делото поради просрочие на жалбата на З. срещу наказателно постановление № 14 – 0769 – 005707/07.04.2015 година на началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР  (НП).

В частната жалба се твърди, че РС незаконосъобразно е приел, че е налице просрочие. Върху НП няма отбелязване от наказващия орган, че З. не е намерен на посочения от него адрес. Изразява се недоумение, че на адреса, даден от жалбоподателя, първоначално са били открити както З.З., така и майка му, а впоследствие („на един по късен етап“) – на същия адрес не е било открито нито едно от тези две лица. Описва се хронологична последователност от действия на полицейски служители, от която се прави извод, че посочването на чл. 58 ал.2 от ЗАНН върху НП не е направено от наказващия орган.

Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на РС – за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорване на определението на РС. Затова е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да прекрати първоинстанционното производство съдът е приел, че подадената жалба срещу НП е просрочена. Този извод е направил с оглед представените пред него от наказващия орган известие за доставяне и докладна записка за посещение от служител на ОД – Сливен на МВР на адреса на санкционирания, от което е направен извод, че на основание чл. 58 ал.2 от ЗАНН, НП е получено на 17.12.2015 година. Предвид тази дата, съдът е преценил, че жалбата е подадена извън срока, регламентиран с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав приема, че определението е правилно.

З. е търсен на адреса, който е посочил в АУАН, трикратно от служител на лицензиран пощенски оператор „Стар пост“ ООД за връчване на издаденото НП – на 04.05.2015 година, на 06.05.2015 и на 19.05.2015 година (лист 7 стр.ІІ от н.а.х.д. № 1514/2016 година). При извършените посещения е установено, че на посочения адрес няма лице, което да приеме пратката и този факт е надлежно отбелязан от служителя на пощенския оператор.

Предвид неоткриването на З., на адреса за кореспонденция, посочен по АУАН (подписан надлежно от нарушителя), е извършен опит за уведомяването му от полицейски служител в ОД – Сливен на МВР (лист 8 от н.а.х.д. № 1514/2016 година). След няколко посещения на адреса на З. с него е проведен телефонен разговор, в резултат на който З. е обявил, че не се намира в Сливен. Той е уведомен за издаденото постановление, но въпреки поетия ангажимент да се яви лично, за да го получи, на уговорената дата не се е отзовал на поканата. За описаните факти е изготвена докладна записка от полицейски инспектор в ОД – Сливен на МВР.

Така наказващият орган е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН и постановлението е връчено редовно на санкционираното лице.

Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

По делото липсват данни за друг известен адрес на З., а и жалбоподателят не твърди, че има такъв, на който служителите на МВР и/или пощенският оператор да го открият за връчване на НП. По делото са представени доказателства, че З.З. многократно е бил търсен на адреса предоставен от него, но не е бил открит. Така – при липса на нарушителя на посочения от него адрес, законосъобразно наказващият орган е приел, че НП е връчено редовно.

Съгласно чл. 59 ал.2 изр. І от ЗАНН, нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

Предвид дата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата – след срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, законосъобразно РС е приел, че тя е просрочена и е прекратил делото.

В частната жалба до АдмС – Бургас не се съдържа конкретно посочване на пороци в прекратителното определение. Хронологичното описание на действия на полицейски служители и направения извод за невъзможност по едно и също време преписката да се намира в ОД – Сливен и при наказващия орган, не намира опора в делото. Отбелязването на датата на връчване на НП в екземпляра, представен от ответника, е извършено въз основа на датата на докладната записка, изготвена от служителя на ОД – Сливен на МВР. Именно от този момент (от датата на докладната записка) е започнал да тече срока на обжалване на НП. Затова, не е налице некоректно отразяване на дати в НП, както се заявява в частната жалба на З.З..

Определението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, на основание чл. 236 и чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 05.04.2016 година по н.а.х.д. № 1514/2016 година на Районен съд – Бургас.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: