О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   Номер           от  20.07.2012 година,  град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 854 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 147, ал. 3, във вр. с чл. 26 от ДОПК, във вр. с чл. 89 от АПК.

            Образувано е по жалба, подадена от „К & С К.Ц.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, офис, представлявано от управителя Б.В.Ц., против решение № 135/02.04.2012г., издадено от Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП. С оспореното решение, на основание чл. 89 от АПК, във вр. с чл. 26 от ДОПК е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срок за административно обжалване на ревизионен акт № 02251100075/03.11.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас.

Жалбоподателят заявява твърдения, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че поради особени непредвидени обстоятелства жалбата против издадения му ревизионен акт не е подадена в законоустановения срок. Твърди, че са предприети всички необходими правни и фактически действия за обжалване на ревизионния акт, като в хода на провелото се административно производство е оказвано съдействие на органа по приходите и са предоставени всички поискани документи. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адвокат, поддържа заявеното, ангажира писмени доказателства.

Ответникът по оспорване – Директорът на дирекция „ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, представя  административната преписка по оспорването и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на извършена ревизия на „К & С К.Ц.” ООД, с ревизионен акт № 02251100075/03.11.2011 год., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, спрямо дружеството за установени по размер и периоди задължения по ЗДДС и ЗКПО. Така съставения ревизионен акт е бил връчен лично на управителя на дружеството – В.М.К. на 10.11.2011 год., което е надлежно документирано със съставената към акта разписка и вписаните в нея данни. Съгласно чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. В случая, 14-дневният срок за обжалване на ревизионния акт пред горестоящия административен орган е изтекъл на 24.11.2011г. (присъствен ден). Жалба против РА № 02251100075/03.11.2011г., е подадена на 25.11.2011г. с вх. № ИТ-00-15501 на ТД на НАП-гр.Бургас, т.е. след изтичане на срока за обжалване по чл. 152, ал. 1 от ДОПК.

По повод така подадената жалба, с Решение № 27/18.01.2012 год., Директора на дирекция „ОУИ” – Бургас е оставил същата без разглеждане и е прекратил административното производство по оспорване на ревизионния акт. В мотивите си, административния орган е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане, поради просрочие. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, постановеното от Директора на дирекция „ОУИ” – Бургас решение е получено от представител на дружеството на 20.01.2012 год. В законоустановения 7-дневен срок, дружеството е оспорило пред Административен съд гр. Бургас Решение № 27/18.01.2012 год., като освен наведените доводи за незаконосъобразност на акт е отправено и искане за възстановяване на срока по реда на чл. 89 от АПК, във вр. с чл. 26 от ДОПК

На основание подадената от  „К & С К.Ц.” ООД жалба, в Административен съд гр. Бургас е образувано адм. дело № 214/2012 год. по описа на съда. С Определение № 253/17.02.2012 год. Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството против Решение № 27/18.01.2012 год., Директора на дирекция „ОУИ” – Бургас, като е приел, че жалбата в тази й част е неоснователна, а оспорения акт е правилен и законосъобразен. С цитираното определение, съда е оставил без разглеждане жалбата на дружеството, в частта й, относно направеното искане за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт, като е изпратил делото като преписка на административния орган – Директор на дирекция „ОУИ” Бургас за произнасяне по така формулираното искане. В мотивите си, съда е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт по административен ред е от компетентността Директора на дирекция „ОУИ” – Бургас с оглед разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от АПК.

Копие от съдебния акт, ведно с преписката са били изпратени от съда и получени в дирекция „ОУИ” Бургас на 22.03.2012 год. По повод така получената преписка, Директора на дирекция „ОУИ” е постановил оспореното в настоящото производство Решение № 135/02.04.2012 год., с което е оставил без уважение искането на дружеството „К & С К.Ц.” ООД за възстановяване на срока за обжалване на РА № 02251100075/03.11.2011г. В мотивите на този акт, административния орган е приел, че молителят не установява и не доказва основания от категорията на особените непредвидени обстоятелства, при наличието на които би било основателно искането за възстановяване на срок. Според решаващия орган в подкрепа на заявеното от молителя обстоятелство – невъзможност за подаване на жалбата в срок поради отсъствието им (на двамата управители на дружеството) от града и възникнала авария на служебния им автомобил не са ангажирани доказателства, поради което същото е недоказано. С оглед това, административния орган е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 89, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване, тъй като жалбоподателя не е изтъкнал наличието на особени непредвидени обстоятелства.

Предвид така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, настоящия съдебен състав намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена пред надлежен съд, от надлежно легитимирано лице и в законоустановения по чл.147, ал.3 от ДОПК срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че жалбата против РА № 02251100075/03.11.2011г. е била изготвена в законоустановения 14-дневен срок. Според жалбоподателя, поради особени непредвидени обстоятелства, така изготвената жалба не е била входирана в срок, поради факта, че в качеството си на управител е бил извън града с цел събиране на писмени доказателства в подкрепа на заявените в жалбата твърдения. Заявено е, че при завръщането си обратно в гр. Бургас, заедно с другия управител на дружеството са претърпели авария със служебния автомобил, което ги е възпрепятствало обективно да подпишат своевременно и да подадат в срок жалбата. По отношение на заявеното от административния орган твърдение, че по в подкрепа на това обстоятелство не са ангажирани доказателства,  жалбоподателя прилага копие от молба, адресирана до Директор на ТД на НАП гр. Бургас с вх. № ИШ-00-15501#7/21.02.2012 год. От тази молба е видно, че към 21.02.2012 год., пред органа издал оспорения ревизионен акт, жалбоподателя е представил писмени доказателства – 2 броя заповеди за командировка на управителите на дружеството за периода 22.11.2011 год. до 24.11.2011 год., както и Протокол за отговорно пазене от 23.11.2011 год. Тези писмени доказателства не са били налични по административната преписка по която е постановено оспореното Решение № 135/02.04.2012 год., независимо, че същите са били представени пред органа постановил оспорения акт месец и половина преди това. С оглед на това, при постановяване на решението си, Директора на дирекция „ОУИ” не е проверил, обсъдил и коментирал в мотивите си представените от жалбоподателя писмени доказателства. В този смисъл, оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно препращащата норма на чл. 26 от ДОПК, относно възстановяването на сроковете намира приложение разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от АПК, съгласно който жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В закона не се съдържа легална дефиниция на това понятие, но като се има предвид правната теория и съдебната практика, принципно това понятие може да бъде очертано като такива обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността да осъществи съответното процесуално право – в случая правото на обжалване по административен ред. В настоящия случай, съдът счита, че са налице именно такива особени непредвидени обстоятелства, при наличието на които страната е била в обективна невъзможност да упражни процесуалните си права. От представените в настоящото производство писмени доказателства по безспорен начин се установява, че в периода 22.11.2011 год. – 24.11.2011 год. лицата Б.Ц. и В.К., в качеството си на управители на „К & С К.Ц.” ООД са били в служебна командировка, видно от представените заповеди № 1 и № 2 от 21.11.2011 год. за командировка. Задачата на въпросната командировка, видно от записаното в цитираните заповеди е „осигуряване на документи по проверка НАП”. В подкрепа на заявената от жалбоподателя внезапна техническа неизправност на служебния автомобил е представеното писмено доказателство – Протокол за отговорно пазене, подписан от Б.В.Ц. като управител на „К & С К.Ц.” ООД и представител на „МОТО-ПФОЕ” ЕООД, филиал Люлин. Така представените писмени доказателства не са били обсъдени в хода на административното производство, а в хода на съдебното производство не бяха оборени по надлежния ред.

Според настоящия съдебен състав, възникването на внезапна техническа неизправност на служебния автомобил, с който са пътували двамата управители, обективно ги е възпрепятствало своевременно да се завърнат в гр. Бургас, да подпишат и изпратят жалбата против ревизионния акт. Това те са сторили на следващия ден след изтичането на срока за депозиране на жалбата – 25.11.2011 год. С оглед на това, съдът счита, че неупражняване в срок на правото за оспорване не се дължи на процесуално бездействие на страната, а на обстоятелства, стоящи извън волята на субекта.

На основание изложените по-горе съображения, решението на административния орган, като незаконосъобразно постановено, следва да бъде отменено и възстановен срока за обжалване на ревизионния акт.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на административния орган. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 143 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че не следва да присъди в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 135/02.04.2012 год. на Директора на дирекция „ОУИ” гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на „К & С К.Ц.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, офис, представлявано от управителя Б.В.Ц. за възстановяване на срок за административно обжалване на ревизионен акт № 02251100075/03.11.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас.

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на ревизионен акт № 02251100075/03.11.2011г., издаден срещу „К & С К.Ц.” ООД, ЕИК ***.

ИЗПРАЩА делото, като преписка на Директора на дирекция „ОУИ” гр. Бургас за произнасяне по подадената жалба с вх. № ИТ-00-15501 на ТД на НАП с искане за отмяна изцяло на ревизионен акт № 02251100075/03.11.2011г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: