Р Е Ш Е Н И Е

 

 38 / 14.01.2009 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и осма година,  в състав:

 

Съдия: В.Е.

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Е. адм.д. № 854/2007 година.

 

Производството е по чл.211и ал.5 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на П.И.Д. *** против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 44/04.06.2007 година на началника на Митница Бургас (МБ), потвърдено с решение № РД-4402-1032/13.07.2007 година на заместник – директора на Регионална митническа дирекция – Бургас (РМД).

С оспорения акт, жалбоподателят е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 8435 лева, представляващи мито в размер на 7029 лева и ДДС в размер на 1406 лева, както и дължимите върху тях законни лихви до окончателната им погасяване - за осъществен внос от Швейцария на три употребявани автомобила през периода 1999-2000 година.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта. Поддържа се че задълженията са погасени по давност, тъй като са възникнали преди 7-8 години от датата на издаване на ППСПДВ. Изтъква се, че събирането им е недопустимо и с оглед разпоредбата на чл.206 от ЗМ. Според жалбоподателя, по отношение на внесените МПС не е установен произход различен от декларирания, което е и основание за преференциалното им третиране – освобождаване от вносни мита. Наказателното производство, по което е установено съставянето на неистински сертификати EUR 1 за автомобилите, е образувано след като вземането на митническите органи е погасено по давност. Твърди се, че непреференциалния произход на стоките следва да бъде доказан с влязъл в сила съдебен акт, за да може да се издаде ППСПДВ.

Моли се ППСПДВ № 44/04.06.2007 година на началника на МБ да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата.

По допустимостта на оспорването.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, с който се засягат правата на жалбоподателя и за който е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното.

През 1999 година, с митнически манифест (ММ) № 1000/1708/22.04.1999 година и квитанция за внос № 4-470/22.04.1999 година жалбоподателят Д. учредил внос на употребяван лек автомобил „Мерцедес” от Швейцария. Към документите бил приложен сертификат EUR. 1 № 388850, с който, на основание чл.16 т.1 (а) от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране на Европейските общности и Република България, автомобилът е третиран с преференциално мито – 0 %.

През 2000 година, отново от Швейцария, П.Д. е внесъл в Република България, при същите условия, два употребявани леки автомобила – „Ауди”. Вносът им е оформен съответно с - ММ № 1000/2351/26.07.2000 година, единен административен документ (ЕАД) № 1000/4-6323/26.07.2000 година и EUR. 1 № 525622, и с ММ № 1000/3490/30.10.2000 година, ЕАД № 1000/4-9468/30.10.2000 година и EUR. 1 № 525666.

На 24.03.2005 година, по описа на ОДП – Бургас (към момента Областна дирекция на МВР - Бургас) е образувано наказателно производство – дознание ЗМ 126/2005 година,  срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.313 ал.2 във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс – за осъществен внос на леки автомобили от Швейцария през периода 1999-2000 година, при който са ползвани неистински сертификати EUR. 1 с цел заплащане на по-малки митни сборове. В хода на това производство, чрез криминалистична експертиза (лист 40-41), е установено, че  сертификатите EUR. 1, приложени от П.Д. при вноса на трите автомобила, са неистински.

С писмо изх.№ ЗМ-126/05г. от 18.05.2007 година ОДП – Бургас е уведомила РМД – Бургас за установените обстоятелства.

С писмо 0416-0096/21.05.2007 година по описа на МБ, получено на 22.05.2007 година, жалбоподателят е уведомен за това, че за възникнали допълнителни митнически задължения за учредения от него внос, определен му е тридневен срок за заплащане на дължимите суми и му е указано, че при неизпълнение, ще се предприемат действия по принудително събиране на вземанията.

На 24.05.2007 година, П.Д. е депозирал до началника на МБ възражение (лист 26-27), в което са изложени аргументи за недължимост на вземанията, сходни с аргументите пред настоящата инстанция.

След изтичане на срока, определен от МБ, началникът на митницата е издал оспореното ППСПДВ.

Постановлението е оспорено неуспешно по административен ред пред директора на РМД – Бургас.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Оспореното ППСПДВ е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл.211а от ЗМ, при изпълнение на възложените му от закона правомощия. То е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.211в ал.1 от ЗМ, поради което съответства на изискванията за форма при издаването. Постановлението е издадено в съответствие с целта на закона – събиране на дължими митни сборове. В производството по издаването на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения. П.Д. е бил уведомен по предвиден в закона начин за възникналото задължение и е използвал предоставената му възможност да обжалва по административен ред ППСПДВ. Висшестоящият административен орган се е съобразил с предметния обхват на жалбата и е постановил решение, с което е обсъдил направените възражения.

ППСПДВ противоречи на приложимото материално право.

Основанието за неговото издаване е установената от органите на МВР, по дознание ЗМ 126/2005 година, неистинност на сертификатите  EUR. 1, с които П.Д. е въвел на територията на Република България употребяваните автомобили.

Сертификатите са доказателства за произход на стоката и тяхната проверка е регламентирана в чл.32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България (Протокол 4). Съгласно чл.32 т.3 във връзка т.1 от Протокол 4, проверката на доказателствата за произход, какъвто е сертификат EUR. 1, следва да се извършва от митническите органи на страната на износа - по искане на митническите органи от страната на вноса. За тази цел, митническите органи на страната на износа могат да се изискват всякакви доказателства и да се извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които се считат за необходими. Съгласно чл.32 т.5 от Протокол 4, митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, от България или от една от другите страни (между които и Швейцария), посочени в чл. 3 и 4 от Протокол 4.

По делото не са представени доказателства, че упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на представените от П.Д. документи за произход на стоката.

Доколкото описания в чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ ред за проверка на достоверността сертификатите EUR. 1 има императивен характер, съдът намира, че криминалистичната експертиза, изготвената за целите на наказателното производство по дознание ЗМ 126/2005 година, не може да служи като доказателство в административното производството по издаване на ППСПДВ от началника на МБ.

От друга страна, видно от доказателствата по делото, ППСПДВ е издадено след изтичането на давностния срок, установен в чл.212 ал.2 от ЗМ.

По отношение на вноса, обявен с ММ № 1000/1708/22.04.1999 година и ММ № 1000/2351/26.07.2000 година, давностния срок, съгласно редакцията на чл.212 ал.2 от ЗМ към този момент (ДВ бр.153/1998 година), е изтекъл съответно на 22.04.2004 година и на 26.07.2005 година. Давностният срок по вноса, обявен с ММ № 1000/3490/30.10.2000 година, е изтекъл на 31.12.2005 година, съгласно редакцията на чл.212 ал.2 от ЗМ към ДВ бр.63/2000 година. Посоченият в ППСПДВ, като основание за спиране на давността, чл. 172 ал.1 т.6 от ДОПК е в сила от 01.01.2006 година и е неприложим в настоящия случай.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореното ППСПДВ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя е поискал присъждането на разноски по делото. В приложеният по делото договор за правна защита и съдействие (лист 57) липсват данни за възнаграждение, заплатено от доверителя-жалбоподател за процесуалното представителство. Затова, съдът намира, че в негова полза  следва да бъдат присъдени единствено разноските по извършената експертиза и внесената държавна такса с общ размер – 160 лева.

Мотивиран от горното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 44/04.06.2007 година на началника на Митница Бургас.

 

ОСЪЖДА Митница Бургас да заплати на П.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 160 (сто и шестдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: