Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 638

 

гр. Бургас, 06. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 84/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.И.Х., с адрес ***, чрез пълномощника си адв. И.Д.К.-Т. от АК – Бургас, срещу решение № 1632/23.11.2015 г., постановено по НАХ дело № 3650 по описа за 2015 г. на Районен съд Бургас, ХVІІ-ти състав. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 3787/11.08.2015г. на Главен инспектор „Мониторинг“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Б.И.Х. за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл. 53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лева.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от пълномощно № П-176/13.06.2015 г., както и че е безспорно установено с годно техническо средство – електронна везна, че общото тегло на тежкото и извънгабаритно ППС, управлявано от жалбоподателя към момента на проверката е било с превишени норми на натовареност. Счел е, че Х. като водач на посоченото ППС е могъл да предвиди, че общата маса на същото може и да надвишава максимално допустимата такава по смисъла на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и е бил длъжен да провери този факт (по аргумент на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП), при което е формирал извод, че задължение на водача е да следи за надвишаването на максимално допустимата маса на управляваното от него ППС, но не го е сторил, т.е. водачът е действал при форма на вината „небрежност“. По отношение размера на наложеното наказание съдът е намерил, че същият не може да се намали, тъй като санкцията е в законоустановения минимум. Изложил е и мотиви, че деянието за което е санкциониран Х. е със завишена степен на обществена опасност и не обуславя приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

С оспореното наказателно постановление Б.И.Х. е санкциониран за това, че на 13.07.2015 г. в 18.51 часа, на път Е773, на 1000 м. преди табелата на Лукойл Нефтохим, в посока Карнобат-Бургас, е управлявал и осъществявал движение на пътно превозно средство (ППС) с пет оси. При проверката и направеното измерване е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и лицето няма разрешително или квитанция за платени пътни такси. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№ 4643/13.07.2015 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. От касатора не са ангажирани доказателства, които да оборват фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият касационен съдебен състав приема за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ППС управлявано от касатора, след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата № 11/2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на Наредба № 11/2011г., в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Решаващият съд е изложил ясни мотиви за съставомерността на деянието и изводът му, че не е нарушен материалния закон е правилен и обоснован.

Неоснователно е възражението на касатора, че от основанието за налагането на административната санкция не става ясно, въз основа на кой конкретен състав на чл. 26, ал. 2 от ЗП е определен размера на глобата от 1000 лева. Както в съставения акт, така и в оспореното НП компетентният орган е описал нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и е посочил законните разпоредби, които са нарушени. Освен изписването на чл. 26, ал. 2 от ЗП, в АУАН № 4643/13.07.2015г. и издаденото въз основа на него НП № 3787/11.08.2015г., е посочена и конкретната хипотеза попадаща в т.1, б. „а“ от цитираната норма на ЗП. В този смисъл настоящият касационен състав приема, че при издаване на оспореното НП не е допуснато съществено процесуално нарушение и не е нарушено правото на защита на санкционирания водач на ППС.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1632/23.11.2015 година, постановено по административнонаказателно дело № 3650 по описа за 2015 година на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.