Р Е Ш Е Н И Е

 

                         Номер 615          Година 11.04.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря М.В. 

Прокурор Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 84 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите срещу решение № 2515 от 10.02.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3317 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление и прави искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадено наказателно постановление.

Ответникът – „Сейф турс” ООД, гр.Бургас, ж.к.”Лазур”, ул.”Карлово” № 20А, ап.10, редовно уведомен, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 027084/08.10.2012г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД “Контрол на пазара” в КЗП, с което на „Сейф турс” ООД, на основание чл.81а от Закова за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.30а от ЗТ. За да постанови решението си съдът е приел, че АУАН е връчен срещу подпис на представител на “Сейф Турс” ООД един месец след отбелязаната в него дата за съставянето му – на 08.07.2012г., като от събраните по делото доказателства се установява, че към вписаната от актосъставителя дата на съставяне на АУАН и Протокол № 67063 проверката не е приключила, с оглед на което не става ясно кога и дали е съставен в присъствие/отсъствие на представител на дружеството. Съдът е приел, че приложената санкционна разпоредба на чл.81а от ТЗ съдържа три различни състава на нарушения, като административнонаказващият орган не е посочил коя е конкретната хипотеза, по която е ангажирал отговорността на жалбоподателя, респективно въз основа на която е определил вида и размера на наказанието. Обоснован е извод, че доколкото съставеният АУАН е незаконосъобразен, то издаденото въз основа на него наказателно постановление също е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като твърдяната неяснота относно датата на съставяне на АУАН не се констатира.

Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като редът за извършване на проверки и действия преди съставянето на АУАН, не са законово регламентирани. Няма пречка, определените да установяват административни нарушения длъжностни лица, да извършват проверки, да изискват от проверяваните лица да представят документи и обяснения, като за резултатите от проверката, по своя преценка, могат да съставят констативни протоколи. Съответно тяхна е и преценката, ако счетат, че са установили административно нарушение, дали да изискват допълнителни доказателства или да съставят АУАН, като тази преценка подлежи на контрол, както от наказващия орган, така и от съда в хода на обжалване на издаденото наказателно постановление. Ето защо, след като длъжностното лице е приело, че административното нарушение е извършено от проверяваното лице, то е пристъпило към съставяне на АУАН.

В АУАН е посочена дата на съставяне 08.06.2012г., като в него е посочено, че при извършената проверка за превозваните ученици от ГРЕ „Г.С.Раковски” е представен договор за организирано туристическо пътуване сключен на 30.09.2011г., с отпътуване на 28.04.2012г. в 5,00ч. от гр.Бургас. Посочено е и че по силата на този договор е предприето организирано ученическо пътуване до Турция, през тъмната част от денонощието, което е нарушение на разпоредбата на чл.30, б.”а” от ЗТ. Това нарушение е констатирано на 28.04.2012г. в 05,00 часа, при извършена съвместна проверка с инспектори на ИА „АА” на ДАИ Бургас, като при проверката е представен и договор за организирано туристическо пътуване. За установяване на така описаното нарушение е послужила само извършената на място проверка, като за така констатираното нарушение не са изисквани допълнителни доказателства и обяснения. Видно от съставения  констативен протокол № 67063/08.06.2012г., той не касае установеното нарушение, като дадените от управителя обяснения са относно разминаването на лицата посочени като участници в пътуването в представения списък и лицата които фактически са пътували. Също така с протокола е изискано допълнително да се представи разрешение от МОН за екскурзията, като наличието или липсата на такова не влияе по никакъв начин на административното нарушение описано в процесния АУАН, тоест посредством така изисканите доказателства ще се установи, дали дружеството евентуално е извършило и друго нарушение, освен вече констатираното. Ето защо, неправилно първоинстанционния съд е приел, че АУАН е съставен преди да е приключила проверката.

Според настоящия съдебен състав, АУАН е съставен на посочената в него дата 08.06.2012г., като посочената дата 08.07.2012г., касае връчването на препис от акта, а не неговото съставяне. Следва да се има в предвид и че от управителя на дружеството, не се оспорва, че е присъствал при съставянето на АУАН и неговото връчване, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено. Въпреки изложеното, дори и  да се приеме, че актът не е съставен в присъствието на управителя на дружеството, което не се твърди от страните, това не е съществено процесуално нарушение, след като той е редовно връчен и е предоставена възможност на дружеството да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. Ето защо, след като на управителя на дружеството е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл. 81а от ТЗ съдържа три различни състава на нарушения, като административно-наказващият орган не е посочил коя е конкретната хипотеза, по която е ангажирал отговорността на жалбоподателя, респективно въз основа на която е определил вида и размера на наказанието. Видно от наказателното постановление дружеството е санкционирано на основание чл.81а от Закона за туризма във връзка с чл.30а от Закона за туризма, поради което не е налице съмнение относно приложимата норма а именно на чл.81а, ал.1 от отменения Закон за туризма, който е действал както към момента на извършване на нарушението, така и към момента на издаване на наказателното постановление, съгласно която туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30а, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между туроператора „Сейф Турс” ООД и ГРЕ „Г.С.Раковски” е сключен договор за организирано ученическо туристическо пътуване с маршрут до Мармарис – Турция, като при извършена проверка от контролни длъжностни лица към ДАИ – Бургас е констатирано, че в изпълнение на договора пътуването е предприето през тъмната част от денонощието, в нарушение на чл.30а от Закона за туризма. Съгласно посочената разпоредба „С договора за организирано детско и ученическо туристическо пътува не с обща цена туроператорът и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието”. По смисъла на легалната дефиниция на понятието дадена в §1, т.14а от ДР на ЗТ „Организирано детско и ученическо туристическо пътуване” е организирано пътуване, при което потребителите на пътуването са лица до 19 години, придружавани от възрастни лица. Видно от приложеният в административната преписка списък, превозваните ученици са 67 души, като 50 от тях са на възраст до 19 години, тоест безспорно се касае за организирано ученическо пътуване, което влече задължение за туроператора и превозвача пътуването да бъде предприето само в светлата част на денонощието. С оглед часът на установяване на нарушението посочен в акт за установяване на административно нарушение и неоспорен от ответника по касация – 05,00 часа и съобразно датата на пътуването – 28.04.2012г., не би могло да се приеме, че екскурзионното пътуването е започнало в светлата част на денонощието. Видно от представения по делото астрономически справочник 2012г. на тази дата слънцето е изгряло в 6,25ч., като дори и да се извърши корекция в зависимост от географската дължина, то слънцето е изгряло в 6,08ч., тоест повече от част след като е предприето пътуването и е бил спрян автобуса за проверка. 

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение, като постановено при не правилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество, като се измени  наказателното постановление, по следните съображения:

При съставянето на акт за установяване на административно нарушение и при издаването на оспореното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

С наказателното постановление правилно на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл.81а, ал.1 от ЗТ (отм.), за нарушение на чл.30а от ЗТ (отм.).

От 26.03.2013г. е в сила нов Закон за туризма, който се явява по-благоприятен за дружеството. Съгласно чл.83 от действащия ЗТ, с договора за организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена туроператорът и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието, която норма е аналогична на нормата на чл.30а от отменения ЗТ. Съответно в чл.198 от ЗТ, е предвидено, че на туроператор, който наруши разпоредбата на чл.83, се налага имуществена санкция в размер 3000 лева. В случая е налице по-благоприятен закон, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, като се определи нов размер на имуществената санкция, съобразно предвидения в нормата на чл.198 от ЗТ, а именно 3 000 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

           

ОТМЕНЯ решение № 2515 от 10.02.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3317 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 027084/08.10.2012г. издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция “Контрол на пазара” в КЗП, с което на „Сейф турс” ООД, гр.Бургас, ж.к.”Лазур”, ул.”Карлово” № 20А, ап.10  с ЕИК: 102227916 е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), като намаля размера на наложената имуществена санкция на 3 000 лева (три хиляди лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                        

 

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                                           2.