РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 29 март 2010 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 08 март 2010  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Г.Д.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа адм. дело № 84 по описа за 2010 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Акт за прихващане или възстановяване № 912453/18.11.2009 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден при оспорването по административен ред с Решение № РД-10-320/19.12.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който на жалбоподателя “Старт транс” ООД, гр.Бургас е отказано възстановяване на лихви в размер на 36 973,23 лв., начислени по РА № 801590/26.02.2009 год.

         Жалбоподателят “Старт транс” ООД, гр.Бургас оспорва издаденият АПВ, като счита, че органът по приходите неправилно тълкува нормата на § 18, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, на която жалбоподателят се позовава, обосновава искането си и претендира да черпи правото на възстановяване на процесната сума за лихви. Посочва, че след като законът дава възможност за начисляване на данъка за съответната доставка, като го включи в дневника за покупки през данъчен период м.01.2009 год. и или в някой от следващите шест данъчни периода, не е налице забава при плащането на данъка, а поради липса на забавено плащане няма основание и за начисляване на лихва. Иска се отмяна на издаденият АПВ и възстановяване на недължимо платената лихва, както и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

         Ответникът – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището на решаващия орган, че в ЗИД на ЗДДС, в сила от 01.01.2009 год. не е предвидена възможност определените лихви за просрочие с влязъл в сила ревизионен акт вследствие на начисления от орган по приходите ДДС за доставки, да се считат недължими и подлежащи на възстановяване по реда на чл.128 от ДОПК.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса с оглед защита на значим обществен интерес, дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Страните не спорят по фактите, които най-общо могат да бъдат очертани така: Видно от мотивите на влязъл в сила РА № 02801590/26.02.2009 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с договор за международна покупко-продажба № BG07STAGSTK07-1S от 16.10.2007 год. жалбоподателят е закупил седем броя влекачи VOLVO-FH, всички на обща стойност 569 100 евро (1 113 062,86 лв.), за което са издадени седем броя фактури, подробно описани. Дружеството не е отразило като ВОП в дневниците за продажби и не е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС за доставените товарни автомобили, поради което и на основание чл.84, във вр. с чл.51, ал.3, вр. с чл.26 и чл.67 от ЗДДС органът по приходите е начислил ДДС в размер на 222 612,58 лв. Начислени са лихви за закъснение, като е посочено, че във връзка с § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС и подадена СД 0200-1123556/13.02.2009 год., за неотразения ВОП са начислени лихви до 13.02.2009 год., като не се спори, че размерът на начислената лихва, отнасяща се до това задължение за ДДС е именно в претендирания размер от 36 973,23 лв.

         Видно от представения по делото дневник за покупки на дружеството, жалбоподателят е включил протоколите по чл.117 от ЗДДС за извършените от него ВОП на влекачи през м.10.2007 год. в дневника си за покупки за данъчен период м.01.2009 год. и е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 222 612,60 лв., като това е видно и от представената справка-декларация за ДДС за този данъчен период.

         На 26.10.2009 год. търговското дружество подало искане вх. № ИТ-00-12146/29.10.2009 год. до ТД на НАП – Бургас за възстановяване на сумата от 36 973 лв., представляваща начислената лихва от органа по приходите по допълнително определеното задължение за ДДС с издадения РА № 801590/26.02.2009 год.

         Извършената проверка приключила с издаването на процесния АПВ № 912453/18.11.2009 год. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, видно от мотивите на който, органът е приел, че задълженото лице има изискуемо задължение за лихва в размер на 36 973,23 лв. по РА № 801590/26.02.2009 год. и не са налице основания за възстановяване на сумата.

         Издаденият АПВ е незаконосъобразен.

Спорът между страните е правен, по приложението на материалния закон и се свежда до това - дали в случаи като про­цесния – при т.нар. “самоначи­сляване” на ДДС, във връзка с ВОП, при което е установен принципът на “нетиране” на данъка – т.е. начисления данък се приспада като данъчен кредит и резулта­тът за съответния период за данъчнозадълженото лице е нулев, следва ли да се начисляват лих­ви за забава.

Според настоящия съдебен състав такива лихви не се дължат, доколкото не може да се приеме, че за процесния данъчен период – м.10.2007 год. е налице не­изплатено в срок данъчно задължение към бюджета, с наличието на което законът свързва задължението за заплащане на лихви.

В случая е налице хипотезата на т.нар. “самоначисляване” на данъка. По отношение на доставките, при които съгласно разпоредбите на ЗДДС е приложим този режим (вкл. и по ВОП), данъкът се начислява не от доставчика, а от лицето получател по доставката, като същевременно същото това лице има право да ползва като данъчен кредит дължимия от него данък през данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода.

          Не съществува спор между страните, че с процесния РА 801590/26.02.2009 год. органът по приходите е начислил ДДС за извършените ВОП за периода м.10.2007 год. в размер на 222 612,58 лв.,  тъй като  това не е извършено от жалбоподателя, който не е отразил издадените протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС в дневниците за продажби. 

         Не спорно между страните също така и това се установява от представената по делото административна преписка, че жалбоподателят се е възползвал от възможността, предвидена в разпоредбата на §18, ал.4 от ПЗР ЗИД на ЗДДС за лицата получатели по доставки, за които данъкът е станал изискуем като платци по глава осма, за които е приложим чл.73а от ЗДДС, и е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за периода м.10.2007 год. в размер на 222 612,60 лв. по процесния ВОП, като е включил размера на данъчния кредит в справката – декларация по чл.125 и в дневника за покупки за данъчния период месец януари 2009г.

          При това положение, съдът намира, че в случая,  правото на данъчен кредит по процесния ВОП е упражнено правомерно от жалбоподателя на основание §18 от ПЗР ЗИД ЗДДС, и с този факт на практика е постигнат  ефектът на “нетиране” на данъка, характерен за режима на т.нар. “самоначисляване”, във връзка с ВОП, при който начисления данък се приспада като данъчен кредит и резултатът за периода е нулев и на практика няма задължение към бюджета, като резултат за периода. Или с други думи казано, с факта на признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя  в размер на 222 612,60 лв. по процесния ВОП, като правомерно упражнено на основание § 18, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, се следва извода, че за месец 10.2007 год. допълнително начисления данък не е дължим към бюджета, поради което и не следва да се начислява лихва за забава.

Изложеното до тук в своята съвкупност обосновава извода, че липсва изискуе­ма главница (задължение на ревизирания субект към бюджета за съответния период), върху която да се начисляват лихви. Задължението за лихви е винаги акцесор­но, поради което и то не може да съществува самостоятелно,  като е свързано с наличието на та­ко­ва за главница.

Съгласно разпоредбата на чл.175 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, т.е. нормата на чл.175 ал.1 от ДОПК свързва дължимостта на лихвите за забава с наличието на неплатено в срок публично задължение, следователно,  за да въз­никне такова задължение е необходимо да има установено вземане, каквото в случая няма, доколкото във всички случаи, свързани с ВОП, при които е на лице т.нар. “самоначисляване”, резултатът за субекта би следвало да е ну­лев и на практика не се дължи и данък в държавния бюджет (т.нар. принцип на данъчен неутралитет). В изложения смисъл е и Решение № 7808 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2009г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова.

          С оглед на изложеното следва да се приеме, че незаконосъобразно от страна на  органа по приходите  с процесния АПВ е отказано възстановяването на начислени лихви за забава, поради което следва да бъде отменен, а спорът се разреши по същество, като в полза на жалбоподателя се възстанови претендираната сума в размер на 36 973,23 лв., както и в негова полза следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № 912453/18.11.2009 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-320/19.12.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ВЪЗСТАНОВЯВА на “Старт транс” ООД, със седалище и адрес на управление в *** сума в размер на 36 973,23 лева, установена с РА № 801590/26.02.2009 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, представляваща начислена лихва за забава за задължение за ДДС в размер на 222 612,58 лв., за данъчен период м.10.2007 год., по извършено вътреобщностно придобиване на седем броя влекачи VOLVO-FH, всички на обща стойност 1 113 062,86 лв. 

ОСЪЖДА Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на “Старт транс” ООД, със седалище и адрес на управление в ***, с Булстат 147066015 сумата от 200 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ:……………….