Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 953/11.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на осми май две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 849/2018 година

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на „ВИП БГ 101” ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление - град Бургас, ж.к. „Изгрев“, ***, чрез адвокат А.П., против заповед № ОП-69-0272320/14.03.2018 година на заместник - директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП (лист 19 – 22).

Със заповедта на основание чл.186 ал.1 т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект магазин за пакетирани стоки, намиращ се в град Бургас, бул. „Демокрация“, № 94, стопанисван от жалбоподателя, като, на основание чл.60 ал.1 от АПК, е допуснато и предварително изпълнение на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, защото към момента на издаването ѝ административният орган не е отчел обективно възникнала повреда в касовия апарат на обекта, който е било невъзможно да бъде отстранен незабавно. Оспорва продължителността на наложената мярка, обоснована с предишно нарушение на дружеството, тъй като между двете нарушения е изминал твърде дълъг период от време. Заявява, че фактическите основания за налагане на мярката са в противоречие с фактите в съставения акт за установяване на административно нарушение, а липсата на мотиви в тази насока е основание за отмяна.

Иска отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 11.03.2018 година, в 16:44 часа, в магазин за пакетирани стоки, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители от ТД – Бургас на НАП.

При проверката било установено, че при направена контролна покупка от инспектор по приходите на една бира на стойност 1,20 лева, заплатени в брой, не бил издаден фискален бон от разположения в обекта електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан. При направен разчет на касовата наличност по време на проверката била установена положителна разлика от 175,80 лева между фактически установената сума в касата на обекта и тази, отразена във фискалното устройство.

За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен протокол сер. АА № 0272320/11.03.2017 година (лист 23 - 25). Същият бил връчен срещу подпис на търговеца.  

За установените нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F376097/12.03.2018 година (лист 35).

С АУАН било установено нарушението, свързано с неиздаване на фискален бон за извършената контролна покупка на стойност 1,20 лева – нарушение на чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

На 14.03.2018 година, била издадена и заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед, едноличният търговец получил лично на 18.03.2018 година (в заповедта е посочено грешно, че е връчена на „18.08.2018 година“ – дата, която още не е настъпила).

В съдебното производство – за опровергаване на констатациите при извършената проверка – а оттам и на изложените фактически основания за издаването на заповедта, от страна на жалбоподателя са ангажирани допълнителни доказателства. Представен е сервизен протокол от 12.03.2018 година за отстраняване на повреда от фискалното устройство, ведно с фискален бон, в който е отразена сумата, установена като разминаване между касовата наличност и тази по фискалното устройство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и заповед № РД – 177/06.03.2018 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 18).

При издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.

В случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл.186 ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има издадено наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Административният орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи.

В разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския обект е постановено за срок от 14 (десет) дни, който период е по-кратък от максимално предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди.

Съдът счита, че така посочените мотиви не обосновават в достатъчна степен правилното определяне на продължителността на наложената мярка. Търговският обект, на който е наложена ПАМ, е малък търговски обект с незначителни обороти и годишни печалби. Незабавно, след установяване на нарушението в него, са предприети адекватни мерки за отстраняване на допуснатите нередности в работата, като повреденото устройство е поправено и неотчетените суми, въведени по надлежния ред.

Съгласно чл. 6 ал.1 – 2 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и нЕ.ото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В конкретния случай, съдът счита, че превантивната и възпираща цели, търсени с наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията и с продължителност на мярката, близка до минималната. Доводите, че дружеството е извършило повторно нарушение на фискалната дисциплина, принципно са верни, но периодът от време, изминал между предходното и настоящото нарушение, е твърде дълъг, за да обоснове продължителността на мярката, приета от ответника. Затова съдът счита, че ПАМ с продължителност от 3 (три) дена е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения.

 С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП е частично основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, административният акт следва да бъде изменен.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ заповед № ОП-69-0272320/14.03.2018 година на заместник - директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП в частта, с която на „ВИП БГ 101” ООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок от 14 (четиринадесет) дена, като вместо това определя срок на принудителната  административна мярка „запечатване на обект“ – 3 (три) дена.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: