Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                     991            06.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и девети май,                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 846 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.Д., ЕГН-**********,***, против решение №45 от 11.03.2014г. постановено по НАХД №46/2014г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №487/10.12.2013г. на началника на Районно управление “Полиция” гр.Карнобат (РУП-Карнобат), с което за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание: глоба в размер на 300лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, тъй като в НП не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата които го потвърждават. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – началник на РУП-Карнобат, също не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 487/10.12.2013г. издадено от началника на РУП-Карнобат (посочено в постановлението РУМВР, което е същото държавно учреждение), с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер на 300 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. По същество съдът е приел, че Д. е извършила вмененото й нарушение, тъй като управляваният от нея автомобил се е движил по републиканската пътна мрежа без за него да е заплатена винетна такса, което представлява нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. При налагане наказанието  административнонаказващият орган се е съобразил и с разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.2 и чл.28 от ЗАНН, като то е в предвидения от законодателя размер – 300 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В касационната жалба се твърди, че в НП не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата които го потвърждават. Това не е така. В постановлението много ясно е описано, а и жалбоподателят Д. не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП дата и място е управлявала автомобила. Пред полицейските служители тя не е възразила относно констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, като е записала в акта, че отива по спешност до болен роднина.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. От своя страна чл.10 от ЗП, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл.19, ал. 1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод за наличието на безусловно задължение за собственикът или ползвателят на пътно превозно средство да ползва републиканските пътища на Република България, само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

В случая касаторът Д. се е движила по път от републиканската пътна мрежа с превозно средство на предното стъкло на което не само че не е бил залепен валиден винетен стикер, но и такъв стикер не е бил представен на контролните органи. Ето защо правилно извършеното от лицето нарушение е квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП и е санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав въведените в производството твърдения, че Д. към момента на извършване на проверката е имала закупена винетка, която не е била залепена, се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Актът е подписан без такива възражения от лицето, като същите не са направени и в законоустановения 3-дн. срок от връчването му. В хода на производството пред първоинстанционния съд е представена касова бележка за закупена винетка, но от нея не се установява, че тя е именно за управлявания от касатора автомобил, тъй като съдържанието й е силно нечетливо, особено в частта в която е посочен регистрационния номер на автомобила. Районният съд правилно не е приел, че същата доказва заплащането на винетна такса за автомобила управляван от Д..

С горното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №45 от 11.03.2014г. постановено по НАХД №46/2014г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление №487/10.12.2013г. на началника на РУП-Карнобат, с което за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП на В.Д.Д., ЕГН-**********, на осн. чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 300лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.