Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              20.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на пети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Даниела Драгнева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 846 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на С.П.П., ЕГН **********;*** против решение №16/30.01.2012г. постановено по НАХД №344/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №1471/04.08.2011г. на Началника на РУП гр. Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП на касатора е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – Началника на РУП Поморие,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на С.П.П. против наказателно постановление №1471/04.08.2011г. на Началника на РУП гр. Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП на Цветковски е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че размерът на административните наказания е справедлив и законосъобразно определен.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установените нарушения. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът не установи твърдяното противоречие между фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП и обстоятелствата, установена в хода на съдебното дирене пред първата инстанция. Установени са съществените, т.е. имащи значение за делото обстоятелства. Сред тях са това, че П. е била спряна за проверка и е направена проба за наличие на алкохол в кръвта, като е отказала писмено /собственоръчно/ да даде кръв за изследване. От гласните доказателства се установява именно тази последователност на действията на нарушителя, а от писмените доказателства точно се индивидуализира техническото устройство, с което е извършено замерването - Дрегер Алкотест 7410+№ АRSM0078

В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Що се отнася до потвърдения размер на наложеното административно наказание, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Наложената от административнонаказващият орган глоба от 300 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца касационният състав намира за адекватни и справедливи, а и с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя (касатора), същите не могат да бъдат изменяни към максималния предвиден от законодателя размер.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №16/30.01.2012г. постановено по НАХД №344/2011г. на Районен съд Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление №1471/04.08.2011г. на Началника на РУП Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП на С.П.П., ЕГН **********;*** е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                

 

                                                                             2.