Р Е Ш Е Н И Е

 

           Номер 1030            Година 19.07.2011      Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на пети юли две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 846 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Т.Г.И. *** срещу заповед № РД-14-1047/31.05.2006год. на Заместник началника на ДНСК гр.София. Със заповедта е наредено премахване на незаконен строеж “Едноетажна масивна сграда” /под № 21 по схемата на община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-каналите/, реализирано от жалбоподателя в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдели 236 „а” и 236 „1”от ДГФ, в местността “Ченгене скеле” в землището на гр.Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и мори да бъде отменена. В съдебно заседание не се явява и представлява.

Ответникът по жалбата – Заместник началник на ДНСК гр.София, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена в сила оспорваната заповед.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С констативен акт № 71/24.06.2004г., въз основа на извършена проверка на строеж “Вилна сграда-обект № 21 по схемата на община Бургас” в м.”Ченгене скеле” е установено, че строежа е изграден в терен – Държавен горски фонд, в отдел 236”а” и 236 “1” и е собственост на Т.Г.И.. Строежът е описан, като едноетажна масивна сграда с използваемо подпокривно пространство, със застроена площ от 48 кв.м., с монолитна стоманобетонова конструкция и дървена покривна конструкция с покритие – керемиди. Сградата е напълно завършена, измазана отвън и отвътре с монтирана дограма и изпълнени ВиК и Ел.инсталации. Строителството е извършено през м. юни 1998г. без одобрен проект, без строително разрешение и без отстъпено право на строеж на терен – собственост на ДГФ. Срещу констативния акт е постъпило писмено възражение от жалбоподателя с вх.№ Г-336/29.06.2004г. в което се излагат доводи, че същият не е създавал проблеми с установяването си, плащал е данъци за недвижимия имот, такса битови отпадъци, както и глобите наложени му от ГС – Бургас.

 Със заявление вх.№ 94-Т-41/19.01.2004г. до главния архитект на община Бургас на основание § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Т.И. е поискал започване на процедура по узаконяване на строежа. С решение на главния архитект на Община Бургас от 24.09.2004г. е отказано издаване на акт за узаконяване на строежа. Отказът е обжалван пред началника на РДНСК гр.Бургас с жалба вх.№ 94-Т-41/18.10.2004г. и със заповед № 92/29.11.2004г., жалбата е оставена  без разглеждане, като недопустима. Тази заповед не е обжалвана и е влязла в сила, видно от приложения по делото акт за постъпили /непостъпили/ възражения.

Със заповед № РД-14-1047/31.05.2006г. на Заместник началника на ДНСК гр.София е наредено премахване на незаконен строеж: “Едноетажна масивна сграда” /под № 21 по схемата на община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-каналите/, извършен от жалбоподателя в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдели 236 „а” и 236 „1”от ДГФ, в местността “Ченгене скеле” в землището на гр.Бургас. В мотивите към заповедта е посочено, че строителството е извършено през 1998г., в чужд имот – ДГФ, без промяна на предназначението на земята, без ПУП, без учредено право на строеж и изискващите се строителни книжа. Строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на действалите към момента на извършването му чл.37, ал.1, чл.55, чл.56 от ЗТСУ (отм.), респективно на сега действащите разпоредби на чл.12, ал.2, чл.137, ал.3, чл.148 и чл.182 от ЗУТ. За строежа е налице отказ за узаконяване и той представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Срещу заповедта е подадена жалба с коя то се изразява несъгласие срещу нея, като се твърди, че същата е незаконосъобразна. Не се оспорва, че строителството е извършено без одобрен ПУП за района, без строително разрешение и върху терен все още горски фонд, но се изтъкват обстоятелства, че предстои откриване на процедура по изготвяне на ПУП.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед РД-14-1047/31.05.2006г. на Заместник началника на ДНСК гр.София е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ и в съответствие с предоставените му със заповед № РД-13-201/27.04.2006г. на Началника на ДНСК гр.София правомощия, при спазване на установената писмена форма, процесуалноправните и  материално правните разпоредби на закона.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, след като административния орган е изяснил характера на строежа, като е изложил подробни мотиви защо приема същия за незаконен. В срока за произнасяне, административния орган, след като се е запознал с възраженията и съобразно другите съдържащи се в административната преписка доказателства правилно е издал заповед № РД-14-1047/31.05.2006г., за премахване на строежа, като незаконен. Жалбоподателя не ангажира доказателства които да опровергаят фактическите и правни основания изложени в заповедта, включително и относно статута на строежа като незаконен, като в своята жалба дори не ги оспорва.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, съответно без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай безспорно е установено, че строежа е извършен в имот Държавен горски фонд, без променено предназначение, като за имота няма изработен подробен устройствен план, без инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е  определил като незаконен. Също така, съобразно разпоредбата на § 184, ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, незаконните строежи за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 от ЗУТ. В случая е постановен отказ за узаконяване, като жалбата срещу него е оставена без разглеждане с влязла в сила заповед № 92/29.11.2004г. на началника на РДНСК гр.Бургас, поради което правилно е предприета процедурата по премахване на строежа.

Неоснователни са направените възражения за търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като тази норма е неприложима в случая, след както е налице влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа. Въпреки това следва да се има в предвид, че видно от самата жалба строежа е завършен през 2000г., а съгласно § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.  В случая не са налице посочените предпоставки, тъй като строежа е извършен в имот ДГФ, без промяна на предназначението на земята и без ПУП, тоест по отношение на имота не е налице градоустройствен план, съобразно който да се извърши преценка за допустимостта на строежа.

С оглед на изложеното жалбата на Т.Г.И. се явява неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.И. *** срещу заповед № РД-14-1047/31.05.2006год. издадена от заместник началника на ДНСК гр.София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: