Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1496             10.08.2012г.            град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Чавдар Димитров

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 845 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда” София, чрез юрисконсулт С. против решение №26/20.02.2012г., постановено по НАХД №404/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление №23-2303375/26.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция “Главна Инспекция по труда”, с което за извършено от дружеството “Тиара – 79” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.  В съдебно заседание касаторът не се явява и не изразява становище.

Ответникът - „Тиара - 79” ЕООД, ЕИК ***, редовно уведомен, чрез писмена молба от законния си представител, оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. В о.с.з. представлява от процесуалния си представител, който поддържа така изложените доводи.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, В преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по жалба на „Тиара - 79” ЕООД, ЕИК *** против наказателно постановление №23-2303375/26.09.2011г. и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ. Приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че „Тиара - 79” ЕООД, в качеството си на работодател, не е осигурил 12 часа непрекъсната междудневна почивка на А.К., работеща като сервитьор в кафе градина, находящо се в гр. ***, стопанисван от ответника по касация. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради обстоятелството, че в същото са посочени като извършители две различни лица, което е възпрепятствало жалбоподателя от възможността да се защитава адекватно срещу оспореното НП.

Решението на Районен съд Поморие  е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Районният съд е установил фактическата обстановка, от която безспорно се установява, че Както А.К., така и П.К. са били в трудово правоотношение с „Тиара - 79” ЕООД, и докато диспозицията на нормата визираща нарушението е описана по отношение на първият работник, то по отношение на втория са изложени обстоятелствата на нарушението. В крайна сметка не може да бъде установено по повод трудовите отношения на кое от двете лица е издадено оспорваното НП. По отношение на първото лице липсва посочване на обстоятелства, - дата /период/ и място където на лицето не е осигурена дължимата 12 часова междудневна почивка, като по този начин липсва индивидуализация на самото нарушение, по отношение на втория работник обстоятелствата са надлежно описани, но не се сочи какво е допуснатото нарушение, а и липсват надлежни доказателства за установяване на описаните доказателства. Това създава объркване и нарушава правото на надлежна процесуална защита, гарантирано на нарушителя.

Изложеният от касатора аргумент, че разминаването се дължи на “техническа грешка” е несъстоятелен, доколкото ЗАНН и НПК не боравят с подобен институт и липсва процесуална възможност за изправяне на допуснати грешки в хода на производството.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №26/20.02.2012г., постановено по НАХД №404/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление №23-2303375/26.09.2011г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция “Главна Инспекция по труда”, с което за извършено от “Тиара – 79” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева на „Тиара - 79” ЕООД, ЕИК ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.