Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1026    22.05.2018 г.      град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Румен Йосифов

 

при секретаря Сийка Хардалова и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 844 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.А.В., ЕГН **********,*** против решение № 35 от 10.11.2017 г., постановено по НАХД № 100/2017 г. на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 792 от 12.09.2017 г. на директора на РДГ - Бургас, с което на касатора е наложена глоба в размер на 350 лева на основание чл. 266, ал. 1 от Закон за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба – становище.

Ответникът – Регионална дирекция по горите - Бургас не изпраща представител. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Малко Търново е образувано по жалба на Г.А.В. против наказателно постановление № 792 от 12.09.2017 г. на директора на РДГ - Бургас, с което на В. е наложена глоба в размер на 350 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С решението, предмет на проверка в настоящото касационно производство, първоинстанционният съд е потвърдил наказателното постановление като е приел за безспорно установено извършеното нарушение. Счел е, че наложеното наказание в размер на 350 лева е съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН, както и че не са на лице предпоставките на за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Малко Търново е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, които обосновават потвърждаване на наказателното постановление, поради което не намира за необходимо да излага същите отново. Приетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Изложени са подробни мотиви по всяко едно от възраженията на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията на касатора. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че В. извършва посочената дейност по занятие и следва да е запознат с правилата за работа в горите, както и, че не може да се приеме за изключващо вината обстоятелство факта, че товареното на дървесината е извършено по установения от проверяващите начин по нареждане на свидетеля Антон Стойков. Касатора е длъжен да знае какви са правилата за маркиране, товарене и транспортиране на дървесината и не може да се позовава на неправомерно разпореждане от страна на служителя на ДГС Малко Търново.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените и е потвърдил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/10.11.2017 г.,  постановено по НАХД № 100/2017 г. на Районен съд –Малко Търново.

                               

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.