Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  1068                       30   май  2018  година                  град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗлатинаБъчварова                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. Стела Динчева

                                                                                  2. Атанаска Атанасова

 

Секретар М.В.

Прокурор Деян Петров

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 843 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София против  решение № 60 от 12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2630/2017 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 20-001833/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, с което за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.1 от същия закон, на „Ружест” ЕООД, ЕИК по Булстат 202277254, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от В.Д.Д., е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът - „Ружест” ЕООД, редовно уведомен, не се представлява. Писмено излага доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд Несебър да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка, Административен съд Бургас, ХІV-ти състав, намира за основателна по следните съображения:

Районен съд Несебър, с решение №  60 от 12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2630/2017 г. по описа на съда е отменил наказателно постановление № 20-001833/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, с което за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.1 от същия закон, на „Ружест” ЕООД, ЕИК по Булстат 202277254, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от В.Д.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че е налице неяснота относно датата на установяване на нарушението. Видно от акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление за 18.08.2017 г. е посочено, че е извършена проверката на място в обекта, а на 31.08.2017 г. е визирано, че е констатирано нарушението при проверка на изисканите документи от жалбоподателя. Районният съд е приел също, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочена препратката към нормата на чл.48 от Закона за чужденците в РБългария, поради което не става ясно как наказващият орган е определил вида и размера на наложеното наказание. Тъй като именно тази разпоредба съставлява санкционната норма, непосочването й опорочава наказателното постановление съществено, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере на какво основание му е наложено административното наказание.

Санкцията е наложена на „Ружест” ЕООД за това, че на 18.08.2017 г. в обект на контрол- ресторант към к-с „Макон Резиденс”, находящ се в гр.Свети Влас, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че лицето В.Г., молдовска гражданка, родена на *** г.,  полагала труд като отсервира, почиства маси и обслужва клиенти, без да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта към сочената дата. Същата собственоръчно декларирала личните си данни по паспорт, заеманата длъжност, почивни дни, почивки в рамките на работния ден. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 20-001833/31.08.2017 г., в който е посочено, че нарушението е извършено на 18.07.2017 г., а е констатирано на 30.07.2017 г. при проверка на документи на обекта. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин и че нарушената норма - чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е определена точно и посочена в НП. Според касатора единствено размера на глобата е посочен в чл.48 от Закона за чужденците в Република България, поради което изводите на районния съд са неправилни.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в редакцията към датата на извършване на нарушението/ДВ, бр.33/2016 г., в сила от 21.05.2016 г./ предвижда, че на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България в редакцията към датата на извършване на нарушението / ДВ, бр. 103/2016 г., в сила от 27.12.2016 г./ за юридически лица, които са наели на работа или приели законно пребиваващи чужденци без съответното разрешение или регистрация е предвидена имуществена санкция в размер от 2000.00 лева до 20 000.00 лева. 

Впоследствие чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е отменен, както и чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ДВ, бр. 24/ 2018 г., в сила от 23.05.2018 г./. Приет е обаче, нов чл.75а от  ЗТМТМ /ДВ, бр. 24/ 2018 г. , в сила от 23.05.2018 г./, който в ал.2 съдържа състав и санкция за същото нарушение, а именно: наказание глоба по ал.1 за работодател - физическо лице или имуществена санкция за работодател- юридическо лице в размер от 2000.00 до 20 000.00 лева, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

С оглед изложеното, независимо от последващата отмяна на чл.76, ал.1 ЗТМТБ и на чл.48, ал.2 ЗЧРБ, съдът намира, че не е налице хипотезата на по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН.

Приложима норма в случая, съобразно правилото на чл.3, ал.1 ЗАНН е нормата на чл.76, ал.1 ЗТМТМ/ред. ДВ, бр.33/2016 г., в сила от 21.05.2016 г./. Тя е посочена като правно основание за ангажиране отговорността на „Ружест” ЕООД. Затова и тъй като освен състава на нарушението, разпоредбата съдържа и препратка към чл.48 ЗЧРБ относно размера на предвидената за извършването му  санкцията, настоящият касационен състав намира за неправилен извода на районния съд, че е нарушено правото на защита  на ответника по касация да разбере на какво основание е санкциониран.

Деянието е описано детайлно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление и правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган. По делото е доказано по несъмнен и категоричен начин, че „Ружест” ЕООД е осъществило от обективна страна състава на чл.76, ал.1 ЗТМТМ, за което законосъобразно на това основание му е наложена имуществена санкция в минимално установения в чл.48, ал.2 ЗЧРБ размер на 2000.00/две хиляди/ лева.

Като е достигнал до изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Административен съд Бургас, ХІV-ти състав

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 60 от 12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2630/2017 г. по описа на Районен съд  Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-001833/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, с което за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.1 от същия закон, на „Ружест” ЕООД, ЕИК по Булстат 202277254, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от В.Д.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

Решението е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                         2.