Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1495

 

гр. Бургас, 10 август  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХV състав, в съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ КНАХД № 843/2012г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, представлявана от директора П.В., против Решение № 335/08.03.2012 година, постановено по н.а.х.д. № 167 по описа за 2012 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е отменено Наказателно постановление № 02-0202537/14.12.2011 година, издадено от П.В. Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Ирис” ЕООД” ООД, гр. Бургас в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като иска оспореният съдебен акт да бъде отменен поради неправилно приложение на материалния закон и наказателното постановление да бъде потвърдено, представя доказателства за материалната компетентност на АНО.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не взема становище по нея. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за незаконосъобразно и правилно, а касационната жалба за частично основателна до размер на имуществената санкция от 300,00 лева.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Правилно е приел за установено от фактическа страна, че липсват категорични доказателства за това жалбоподателят да е допуснал на 29.08.2011г. до работа лицето М.Х.С. преди да е представил на работника заверено копие пред ТД на НАП от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Действително налице е писмен трудов договор, в който лицето се е задължило да се яви на работа на следващия ден, но липсват каквито и да е доказателства, че това се е случило. Платежната ведомост сама по себе си е частен документ, който също не установява по категоричен начин извършването на нарушението. Нито един от представените документи пред първата инстанция няма достоверна дата, за да бъде ценен съобразно твърденията на самия наказващ орган. Длъжностните лица са били в състояние да съберат гласни или писмени доказателства от самия работник, като очевидец на спорните обстоятелства или от други служители на дружеството, което не са сторили. В същото време в спорния трудов договор, като дата на сключването му, т.е. на полагане на подписите, на писмения документ /поради формалния характер на договора/ е посочена датата 28.08.2011г., като още в същият документ преди настъпване на датата 29.08.2011г. е отразено обстоятелството по постъпване на работника на тази същата дата, което не може да се кредитира като достоверно.

На следващо място следва да бъде отразено обстоятелството, че чисто теоретично е възможно работникът да е започнал работа на 28.08.2012г., още при явяването му за подписване на трудовия договор, а да е почивал един от следващите дни до края на месеца, което обстоятелство макар да сочи отново на извършване на спорното деяние но на друга дата, различна от предположената от АНО, което напрактика представлява различно нарушение.

Отделно от това не е посочено на каква длъжност е допуснатия до работа служител, както и местонахождението на работното място. Тези обстоятелства са съществени с оглед необходимостта от индивидуализиране на нарушението. В конкретния случай, те не са посочени, защото е невъзможно с наличните доказателства по делото изобщо да бъдат установени, което от своя страна е довело до ненадлежно индивидуализиране на самото нарушение.

Като е приел, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и е отменил издаденото наказателно постановление първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и затова постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 335/08.03.2012 година, постановено по н.а.х.д. № 167 по описа за 2012 година на Районен съд – гр. Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: