Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          № 915             11.05.2018г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 841 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по повод постъпила жалба от ЕТ „Веселина 1- В.Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шейново“ № 25, представлявано от управителя В.Д.Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-17-0271140/14.02.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. чл.186, ал.3 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 ДР на ЗДДС – баничарница, находяща се в гр. Сливен , Общински пазар, стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В. Н.“, с ЕИК ***, за срок от двадесет и девет дни, като е забранен достъпа до обекта.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска нЕ.ата отмяна. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна поради липса на първо място на материалноправните предпоставки за издаването й, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Сочи се липсата на отразен час на извършената проверка и на точният предмет на покупката за сумата от 06,20 лева. Обяснява, че е задължен към НАП в размер на 7 000,00 лева, като е предложил погасяването им на разсрочено плащане от по 300,00 лева и счита, че заповедта ще препятства изпълнението на този ангажимент.

Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ – 1657/29.12.2016г., на Изпълнителния директор на НАП, където съгласно т. 1 Директорите на Дирекции „Контрол“ при ТД на НАП са упълномощени от органа да налагат ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

От ответния орган се представят съставения при проверката Протокол сер№ АА 0271140 от 12.02.2018г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов отчет, принтиран на 12.02.2018г. в 08.29 часа, касаещ същия ден, с оборот от 69,00 лева към момента на отпечатването, фискални бонове за всички продаденои до момента на проверката артикули. Справки за непогасени публични задължения в тежест на жалбоподателя. Наказателни постановления за извършени от жалбоподателя предходни нарушения. Представени са били и заповед за налагане на принудителна административна мярка №ОП-9-0271996/23.01.2018г., издадена също за предходно нарушение на същите норми на ЗДДС – чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, ведно с протокол за извършена проверка № АА0271996 от 20.01.2018г., ведно с АУАН от 23.01.2018г. №F370472.

От страна на жалбоподателя не са били представени писмени доказателства, различни от съдържащите се в преписката.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от законния си представител. Същият не оспорва констатациите в Протокол за извършена проверка сер. № АА 0327413, който като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на компетенциите му се ползва с доказателствена сила до оборването на авторството или съдържанието му.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас представя пълната административна преписка, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателите протокол за проверка се установява това, че на 12.02.2017г. служители на ТД на НАП – гр. Бургас извършили проверка на търговски обект баничарница, находяща се в гр. Сливен, общински пазар, стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В. Н.“, с ЕИК ***. В хода на проверката било констатирано, че при извършена контролна покупка по време на проверката за закупената закуска е бил издаден касов бон. Преди нея, обаче, при наблюдавана от проверяващите продажба на закуски на обща стойност 06,20 лева фискален касов бон не бил издаден, от функциониращо в обекта ФУ модел Datecs с рег. № 3776330. Констатацията била потвърдена и от издадения КЛЕН за 12.02.2018г., в който не се установила регистрирана продажба ба стойност 06,20 лева. При проверката била констатирана и разлика между фактическата касова наличност в размер на 101,58 лева вповече от разчетената наличност по паметта на ФУ.

На 14.02.2018 год., административният орган – Директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № OП – 17 – 0271140/14.02.2018г., с която е разпоредил срещу ЕТ „Веселина 1 – В. Н.“, с ЕИК ***, „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – баничарница в гр. Сливен, общински Пазар, стопанисван от ЕТ „Веселина 1 – В. Н.“, с ЕИК *** за срок от двадесет и девет дни. Със същата заповед е бил забранен и достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на представляващия дружеството на 07.08.2017г., а жалбата е подадена на 11.08.2017г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената Заповед № OП – 17 – 0271140/14.02.2018г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – баничарница в гр. Сливен, Общински пазар  , стопанисван от Заповед № OП – 17 – 0271140/14.02.2018г за срок от двадесет и девет дни, както и забрана на достъпа до него за срок от 29 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след закупуване на закуски на обща стойност от 06,20 лева при покупка, извършена непосредствено преди проверката, е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби  и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

По въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил директорите на дирекция “Контрол” в териториалните дирекции на НАП  да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че непосредствено преди началото на проверката в обекта пълномощник на едноличния търговец – Димитър Георгиев е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон за извършена покупка при заплащане в брой стойността на закупените закуски, възлизаща на 06,20 лева. От представения по делото дневен финасов отчет и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми в общ размер на 271,48 лева, при констатиран от изведения дневен финансов отчет оборот от 69,90 лева към момента на проверката и служебно въведена сума от 100,00 лева. Т.е. налична е била разлика в размер на 101,38 лева, която е достатъчно доказателство за верността на констатацията.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед №  ОП – 17 – 0271140/14.02.2018г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП №0271140/12.02.2018г., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им. 

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитираните от органа чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредбата. Безспорно по делото е установено, че дружеството е нарушило изискванията на Наредба № Н-18/134.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите относно регистрирането на касовата наличност. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез неиздаване на касов бон при извършена покупко-продажба  засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер. Налице е защитим държавен интерес, който представлява безспорно основание за издаване на оспорената заповед.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на таканаложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ОП – 17 – 0271140/14.02.2018г.  е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от двадесет и девет дни, което е обосновано с факта, че освен установените две административни нарушения в обекта на проверка, през същия ден е установено разминаване в касовата наличност и на друг търговски обект, стопанисван от едноличния търговец, находящ се в гр. Сливен, ул. Сан стефано №60, където е била установена като неотчетена положителна разлика в размер на 37,00 лева, при отчетен оборот към момента на проверката в размер на 10,90 лева. За тези обстоятелства е представен протокол АА сер№ 0269953 от 12.02.2018г. на л.101 по делото. Друго основание за така наложения близък до максималния срок е и констатирано по-рано  - на 09.12.2017г. идентично нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства., за което е била издадена е изпълнена предварително Заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект за срок от 12 дни №ОП – 9 – 0271996/23.01.2018г. (л.155). Не на последно място, така определеният срок от фактическа страна е бил обоснован и с наличието на издадени и влезли в сила Наказателни постановления с №1017/18.12.2014г., № 890/03.10.2013г. (л.153-154), както и 416/2014г. и 211/2015г. (непредставени като доказателства по делото). Чрез всички такаизложени факти адм. орган е обосновал правилен извод за наличие на системност в противоправната дейност на жалбоподателя, изразяваща се в нарушаване на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Взети предвид в този случай са и вида на нарушенията, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, която позволява да се допускат отклонения от данъчното облагане, както и необходимостта от защита на обществения интерес, като се преустановят констатираните нарушения, предотврати се възможността за извършване на нови нарушения, чиято крайна цел е постигане на промяна в начина на извършване на търговската дейност в конкретния обект с оглед правилно отчитане оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. При така посочените правни и фактически основания за индивидуализиране на срока на ПАМ към максималния, предвиден в закона, съдът намира продължителността на наложената ПАМ в размер на 29 дни за обоснована, като така определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради минималните дневни обороти на същия.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция, като е видно, че по-рано наложените ПАМ със срок около средния, предвиден в закона, не са изиграли своята превантивно-възпираща функция. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ОП – 17 – 0271140/14.02.2018г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Веселина 1- В.Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шейново“ № 25, представлявано от управителя В.Д.Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-17-0271140/14.02.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. чл.186, ал.3 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 ДР на ЗДДС – баничарница, находяща се в гр. Сливен , Общински пазар, стопанисван от „Веселина 1 – В. Н.“, с ЕИК ***, за срок от двадесет и девет дни, като е забранен достъпа до обекта.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: