Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         990                        06.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и девети май,                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:    Румен Йосифов

Членове:       1. Любомир Луканов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 841 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас) против решение № 494/21.03.2014г., постановено по НАХД № 809/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 767/31.01.2013г. на директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), вр. чл.62, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите (Наредба №8), на Д.Г.С. е наложено административно наказание: глоба в размер на 300 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Д.Г.С., ЕГН-**********,***, чрез редовно упълномощения от него адв.Апостолова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на Д.Г.С. против НП № 767/31.01.2013г. на директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл.62, ал.1 от Наредба № 8, му е наложена глоба от 300 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че то е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че нормите на чл.62, ал.1 и ал.2 от Наредба №8 уреждат две различни хипотези – да се състави протокол за освидетелстване на сечището по образец и да се регистрира същия в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Прието е, че първото задължение е изпълнено от С. своевременно – заради представения от него в съдебно заседание протокол с дата на съставяне, дописана ръкописно – 28.06.2013г. (л.22 от делото на РС), а това че не е регистрирал в срок протокола в интернет информационната система, е нарушение по чл.62, ал.2 от Наредба №8, а не по ал.1 – за което С. е наказан. Освен това от доказателствата по делото не е установено кога започва да тече 30-дн. срок за съставяне на протокола, т.е. кога е завършила сечта.

Решението е обжалвано изцяло с мотив, че районният съд неправилно е кредитирал представения пред него протокол с дата 28.06.2013г., без да коментира разминаването му с представения такъв по административно-наказателната преписка, който е със същото съдържание, но с дата 26.07.2013г. и е подписан лично от С.. Последният в хода на административната проверка не се противопоставил относно датата на последния, като дори е подписал без възражения констативния протокол от 02.08.2013г., с който изрично е посочено, че е задържан протокол за освидетелстване на сечището именно от дата 26.07.2013г. Освен това районният съд е приел, че не може да се установи кога започва да тече 30 дневният срок за освидетелстване на сечището, защото не може да се установи кога е приключила сечта, но това е без значение, защото крайният срок за извършване на сечта е бил 31.05.2013г. Следователно дори и сечта да е приключила по-рано, то 30 дневният срок би изтекъл по напред във времето и отново ще е налице осъществен състав на същото нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Неправилно районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Съгласно нормата за чието нарушение е санкциониран Д.Г.С. – чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Не е спорно по делото, че С. в качеството му на лицензиран лесовъд по чл.235 от ЗГ, по издадено от него позволително за сеч № 0092885, разрешил сам на себе си като представител на „Адванс-Спас Костадинов“ООД, да извърши сеч в отдел №355 в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, на 7,0 плътни куб.метра строителна дървесина. Сечта е следвало да бъде проведена в периода от 21.01.2013г. до 31.05.2013г. Впоследствие след приключване на сечта С. издал на 26.07.2013г. протокол за освидетелстване на същото сечище № 0095076, в който се подписал. В екземпляра от този протокол представен по делото (л.14 от делото на РС), се установява, че същият е разпечатан от интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че датата 26.07.2013г. е достоверната дата на неговото съставяне, тъй като регистрацията му по интернет, отстранява възможността той да бъде антидатиран. Че това е действителната дата на протокола, косвено сочи и факта на подписването без възражения от страна на С. на констативния протокол № 002231 от 02.08.2013г. (л.9 от делото на РС), с който е установено съществуването на нарушението и изрично е посочено, че протоколът за освидетелстване на сечището е именно от дата 26.07.2013г.

Трябва да бъде отчетено, че сечта е следвало да завърши до 31.05.2013г., съгласно позволителното за сеч. Ако е завършила по-рано, то нарушението пак е налице, защото изпълнителното деяние по настоящото нарушение се осъществява чрез бездействие, просто началният срок на бездействието би настъпил по-рано, но отново същото ще продължи до 26.07.2013г., когато е съставен протокола. Протоколът е следвало да бъде съставен най-късно на 01.07.2013г., а не 25 дни след това – чак 26.07.2013г.

Верен е изводът на районния съд, че нормите на чл.62, ал.1 и ал.2 от Наредба №8 уреждат две различни хипотези – да се състави протокол и да се регистрира същия в интернет информационната система, но необосновано на доказателствата по делото е прието, че С. е изпълнил кое да е от тези задължения. Представеният от него протокол с дата 28.06.2013г. е явно аднтидатиран и изготвен с цел да обслужи защитната му позиция.

За така установеното нарушение, наред с констативния протокол, бил съставен и акт против С., а впоследствие и наказателното постановление. При съставянето им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок, надлежно подписан от съставителя и свидетелите, като след това е предявен за подпис на нарушителя. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в размер на минималния предвиден в закона за това нарушение.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема, че Д.Г.С. е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение, поради което издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и постановеното решение от Районен съд Бургас с което то е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 494/21.03.2014г., постановено по НАХД № 809/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 767/31.01.2013г. на директора на РДГ-Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 767/31.01.2013г. на директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, на Д.Г.С., ЕГН-**********,***, е наложено административно наказание: глоба в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.