Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 992

 

гр. Бургас, 25 май  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ГАЛЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 840/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „ГЕША – Г.П.“, гр. Свети Влас, представлявано от Г.В.П., чрез процесуален представител адвокат Жанета И., против решение № 465/28.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1586 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е изменено наказателно постановление № 02-02024859/17.08.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на ЕТ „ГЕША – Г.П.“ е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 2500 лева, като този размер е намален на 1500 лева. В останалата част наказателното постановление е потвърдено.

     Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление, като счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, в резултат на неправилно възприета фактическа обстановка.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба не се явява, изпраща представител.

     Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да измени наказателното постановление само в частта, относно размера на наложената санкция първоинстанционният съд е преценил, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно

Този извод е законосъобразен.

С наказателното постановление касаторът е бил санкциониран за това, че в качеството на работодател на 19.06.2015 г. е допуснал до работа Д. И. П., на длъжност сервитьор в обект бистро „ГЕША“, находящ се в гр. Свети Влас, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Пред първоинстанционният съд наказващият орган е доказал всички обективни елементи от състава на нарушението. Неоснователно е възражението на касатора, че представената от него справка за приети и отхвърлени уведомления удостоверява регистриран трудов договор и връчено уведомление за това на 19.06.2015 г., а не на 23.06.2015 г., както е приел районният съд. Според него датата 23.06.2015 г. се отнася за момента, в който е била извършена разпечатка от страницата на Националната агенция за приходите, Териториална дирекция гр.Бургас.

Дори до се приеме за вярно това твърдение, то не изключва извода за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция. Обстоятелството, че Д. И. П. е полагала труд при касатора, е констатирано на 19.06.20156 г. Дори да се приеме, че това е датата, на която до ТД на НАП Бургас е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, то е невъзможно този момент да съвпада с момента на връчване на уведомлението на работника.

При всички случаи на 19.06.2015 г. Д. П., в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, е била допусната до работа и е полагала труд без да й е било връчено уведомлението за регистриран трудов договор.

Настоящият състав на съда намира за законосъобразна преценката на първоинстанционния съд и досежно размера на наложеното с наказателното постановление наказание, като счита, че в случая не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Тази норма е обща към разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изрично изключва възможността за приложението на привилегирования състав на ал. 1 за конкретното нарушение.

По тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465/28.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1586 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: