О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      № 323

        гр.Бургас, 22.02.2016г.

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано по искова молба от „ДИДО 99“ ЕООД, с ЕИК 147107120, със седалище и адрес на управление: с.***, представлявано от управителя си Д.Г.Г., чрез процесуален представител адв.И.Т. *** с искане да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1025.80 лева за нанесените му имуществени вреди, представляващи дължим и заплатен от ищеца данък по чл.52 ЗМДТ за периода от 01.11.2011г. до 28.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

От анализа на събраните по делото доказателства следва извода, че исковата молба е недопустима, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на  чл. 204, ал. 1 от АПК, иск за обезщетение по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Следователно отмяната на административния акт като незаконосъобразен, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, иск за обезщетение за претърпени вреди от този акт, т. е. искът следва да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Отклонения от цитирания принцип са въведени с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт.

Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение е за вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на ОД на МВР – Бургас относно прекратяването на регистрацията на притежаваното от дружеството МПС - л.а. марка „Фолксваген – Голф“ с рег.№ А9909КМ, във връзка с подадено заявление № 110769025643 от 05.10.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти.

По смисъла на пар.2, т.4 от Наредбата „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното средство и издаването на регистрационен номер, като за всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация, съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата.

Регистрацията на превозното средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно по реда на чл.18 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

От изложеното следва извода, че регистрацията и прекратяването на регистрацията на превозните средства представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като чрез волеизявлението на съответния административен орган на МВР и издаването на  удостоверението за регистрация  се създават права и задължения по отношение на адресата - собственик на съответното превозно средство.

В конкретния случай отказът на административния орган при ОДМВР – Бургас да се произнесе по депозираното заявление № 110769025643 от 05.10.2011г. за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не отменен по съответния ред, поради което следва да се приеме, че не е налице процесуалната предпоставка за допустимост на предявения, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, иск за обезщетение за претърпени вреди от този акт, съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК, вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. с чл.203, ал.2 от АПК съдът

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба на „ДИДО 99“ ЕООД, с ЕИК 147107120, със седалище и адрес на управление: с.***, представлявано от управителя си Д. Г.Г., чрез процесуалния му представител адв.И.Т. ***, с искане да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1025.80 лева за нанесените му имуществени вреди, представляващи дължим и заплатен от ищеца данък по чл.52 ЗМДТ за периода от 01.11.2011г. до 28.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 83 по описа на АдмС-Бургас за 2016г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: