Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         289          от 16.02.2015г.,             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на пети февруари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 83 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕН енд ЕН Сервис” ООД, ЕИК 202531770, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. М. – управител против Решение № 109/20.11.2014г., постановено по НАХД № 274/2014г. по описа на Районен съд – гр. Поморие, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № КХ 260/27.08.2014г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)  гр.Бургас, с което  на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.43, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ във връзка с чл.61 от Наредба №5/2006г. за хигиената на храните. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното първоинстанционно съдебно решение като неправилно и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г. К.,***, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Директора на ОДБХ  гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване и изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Поморие е образувано по жалба на „ЕН енд ЕН Сервис” ООД против Наказателно постановление № КХ 260/27.08.2014г., издадено от Директора на ОДБХ  гр.Бургас, с което  на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.43, ал.2 от ЗХ за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ във връзка с чл.61 от Наредба №5/2006г. за хигиената на храните. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Поморие е потвърдил атакуваното постановление, като е приел, че нарушението е безспорно доказано, което се установява посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция.

 

Решението на Районен съд Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 17 от ЗХ, производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. И в съставения АУАН, и в издаденото наказателно постановление фактическата обстановка е достатъчно ясно описана, без да е налице бланкетност – посочено е в какво се изразяват неспазване на хигиенните изисквания и не прилагане на добрите практики на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни. Аналогично е положението и с нормата на чл. 61 от Наредба № 5/2006г. за хигиената на храните, като в оспореното НП подробно е описано нарушението, а именно съвместното съхранение на суровини и храни за директна консумация (риби, меса, торта и сладолед) в едно хладилно помещение.

Действително в съставения АУАН е посочено, че нарушението ще се санкционира по реда на чл. 48, ал.2 от ЗХ. Следва да се отбележи обаче, че на основание чл. 52, ал.4 преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Нормата на чл.53, ал.2 изрично предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Дори и да се приеме, че в АУАН неправилно е посочена приложимата санкционна норма, то тази нередовност се преодолява по силата на цитирания чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Необсъждането на чл.28 от ЗАНН не е нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до отмяна на същото. От друга страна, предвид обществените отношения, които се регламентират от закона за храните, не може да се приеме, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е приложима към конкретния случай, тъй като са застрашени животът и здравето на неопределен кръг правни субекти.

По изложените причини, настоящия касационен състав приема, че липсват нарушения на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, тъй като същият е установил правилно и точно правнозначимите факти и ги е обсъдил надлежно в оспорения съдебен акт.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/20.11.2014г., постановено по НАХД № 274/2014г. по описа на Районен съд – гр. Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.