Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 990/18.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на осми май две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 838/2018 година

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на Б.С.Н. в качеството ѝ на ЕТ „Веселина 1 – В. Н.” – Сливен с ЕИК 201931991 със седалище и адрес на управление - град ***, чрез адвокат Е.П. ***, против заповед № ОП-17-0271140/14.02.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП (лист 6 – 10 от приложеното адм.д. № 58/2018 година на АдмС - Сливен).

Със заповедта на основание чл.186 ал.1 т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 29 (двадесет и девет) дни – за търговски обект „баничарница“, намиращ се в град Сливен, Общински пазар, стопанисван от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди (лист 3 – 5 от приложеното адм.д. № 58/2018 година на АдмС - Сливен), че заповедта е незаконосъобразна, защото мотивите в нея са бланкетни.

Иска отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 12.02.2018 година, в 07:50 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители от ТД – Бургас на НАП.

При проверката след извършено наблюдение и установена продажба на закуски на обща стойност 6,20 лева - без издаване на фискални бонове, била разчетен КЛЕН от разположения в обекта електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). При направен разчет на касовата наличност по време на проверката била установена положителна разлика от 101,58 лева между фактически установената сума в касата на обекта и тази, отразена във фискалното устройство. За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен протокол сер. АА № 0271140/12.02.2018 година (лист 19 - 21). Същият бил връчен срещу подпис на търговеца.  

За установените нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

На 14.02.2018 година, била издадена и заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед, едноличният търговец, чрез пълномощник, получил на 16.02.2018 година (лист 10 от приложеното адм.д. № 58/2018 година на АдмС - Сливен).

В съдебното производство – за опровергаване на констатациите при извършената проверка – а оттам и на изложените фактически основания за издаването на заповедта, от страна на жалбоподателя са ангажирани допълнителни доказателства. Представено е наказателно постановление 0159026/19.03.2018 година на заместник – директора на ТД – Бургас на НАП за налагане на имуществена санкция на търговеца за извършеното нарушение и платежно нареждане от 23.04.2018 година за заплащане на определената имуществена санкция.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 18).

При издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.

В случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл.186 ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има издадено наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Административният орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи.

В разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския обект е постановено за срок от 29 (двадесет и девет) дни, който период е близък до максимално предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Отделно, органът е изложил доводи, че нарушението не е първо за жалбоподателя, а непосредствено преди издаване на настоящата заповед – на 09.12.2017 година - отново е било констатирано извършване на търговска продажба без издаване на фискален бон, за което е била наложена ПАМ, изтърпяна междувременно до 06.02.2018 година (по изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебното заседание). 

В конкретния случай, съдът счита, че превантивната и възпираща цели, търсени със срока на наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията. Доводите, че дружеството е извършило повторно нарушение на фискалната дисциплина в непродължителен период от време, изминал между предходното и настоящото нарушение, обосновават извод, че първоначално определения срок на ПАМ се е оказал недостатъчен за да постигне превантивен ефект.. Затова съдът приема, че ПАМ с продължителността, посочена в заповедта, е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения.

Представените доказателства за получаване на наказателно постановление и заплащане на наложената имуществена санкция не променят изводите на съда, нито влияят върху законосъобразността на обжалвания административен акт, която следва да бъде преценявана към момента н издаването му – 14.02.2018 година.

 С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. С оглед правната сложност на спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято структура е органа - ответник) разноски в размер на 200 (двеста) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Н. в качеството ѝ на ЕТ „Веселина 1 – В. Н.” – Сливен с ЕИК 201931991 със седалище и адрес на управление - град ***, чрез адвокат Е.П. ***, против заповед № ОП-17-0271140/14.02.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД – Бургас на НАП.

 

ОСЪЖДА Б.С.Н. в качеството ѝ на ЕТ „Веселина 1 – В. Н.” – Сливен с ЕИК 201931991 със седалище и адрес на управление - град *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 200 (двеста) лева – разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: