Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер1494              10.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Желязко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 838 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Дейли – Д.А.”, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***, против Решение №351/16.03.2012г., постановено по НАХД №191/2012г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №38060-О-0017910А/22.11.2011г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен и несправедлив и да се отмени потвърденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на ЕТ “Дейли – Д.А.”, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***, против наказателно постановление №38060-О-0017910А/22.11.2011г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването на акта и наказателното постановление са съобразени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете на чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а постановлението в шестмесечния срок от съставянето на акта. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните доказателства и по същество не се оспорва от жалбоподателя. Едноличният търговец е адресат на императивните норми на КСО и е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок до 28.02.2011г. декларация образец №6  за месец януари 2011г.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи касаят на първо място допуснати от пъвоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Твърдят, че същия се е ограничил единствено до коментар за наличието на маловажен случай, което твърдение е невярно. Първоинстанционният съд е събрал достатъчно на брой доказателства, въз основа на които и установил фактическа обстановка, идентична с възприетата от АНО.

На второ място се излага становище за недължимост на процесната декларация, поради обстоятелството, че между касаторът ЕТ и едноличният му титуляр като физическо лице е  сключен договор за прокура при условията на чл.23 от ТЗ, като характера на този договор е облигационен, а не трудов и физическото лице се явява самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 КСО.

Допълнително се твърди, че задължен за подаване на спорната декларация обр.6 е единствено осигурител, който притежава назначени на трудов договор при него лица, каквито едноличният търговец няма. Обяснява се, че физическото лице като самоосигуряващо се , както и ЕТ като възложител на прокурата са подали декларация обр.1 за м. януари 2011г.във ивда и сроковете по Наредба Н-8 на осн. чл.3, ал.1, т.1 и 2, като за прокуриста като самоосигуряващо се лице е налице задължение до 3 април на следващата година да подаде декларация обр.6.

Така изложените аргументи са несъстоятелни. При служебна проверка в публичния Търговски регистър липсват данни за вписан договор за прокура по смисъла на чл.23 ТЗ за касатора – едноличен търговец, като не се представят доказателства в обратна насока – сред които и декларация обр.6 дължима до 30 април 2012г. спорната предходна осигурителна година, договор за прокура или др. относими към защитната теза доказателства.

На трето място е изложен аргумент за постановяване на оспореното НП в нарушение на нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушителя. Правилни са аргументите, изложени от първоинстанционния съд, че липсва възможност за установяване на нарушителя след изтичане на съответния месец, тъй като подаването на декларация обр.6 е обвързано от други обстоятелства, сред които прекратяване дейността на търговеца, прекратяване на трудовите правоотношения, по които той е страна и т.н., поради което правилно срокът по чл.34, ал.1 не следва да бъде броен от 01.03.2011г. Още повече, че в настоящия случай се касае за неподаване в срок, а не изобщо за неподаване на сочената декларация. 

На последно място неоснователни са възраженията на касатора и касателно наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Цел на своевременното деклариране на обстоятелствата, посочени в декларация обр.6 е извършването на своевременен контрол спрямо осигурителите за внасянето на дължимите осигурителни вноски изобщо, както и внасянето им в нормативноустановените срокове. Маловажен би бил случай, при който бъде установено, че въпреки неподаване в срок на посочената декларация, осигурителните вноски за изплщани редовно и в срок и липсват вредни последици от самото бездействие. Доказателства за подобни обстоятелства пред настоящия състав не се сочат, поради което първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №351/16.03.2012г., постановено по НАХД №191/2012г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №38060-О-0017910А/22.11.2011г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ “Дейли – Д.А.”, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.