РЕШЕНИЕ

 

     1064                         дата   30 май 2018г.              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 17 май 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Деян Петров

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 837 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „МГР Мениджмънт” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Възраждане“ № 6 против Решение № 27/15.02.2018г., постановено по НАХД № 491/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-001836/15.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, с което, на касатора, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във вр. с чл.76, ал.1 от с.з., вр. с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците и за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, вр. с чл.9, ал.3 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Касаторът счита постановеното решение за неправилно и необосновано постановено. Оспорва съставомерността на вмененото му нарушение, като излага доводи, че служителят не е бил командирован, а е бил изпратен на обучение. Счита също така, че неправомерно е била ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание, тъй като субектът на нарушението не е бил правилно определен, като за такъв следва да се счита, търговецът, който е стопанисвал обекта, където е бил установен да работи чужденецът. Излага доводи и за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

„МГР Мениджмънт” ЕООД гр.Бургас е санкционирано за това, че при извършена на 12.07.2017г. проверка за спазване на трудовото законодателство в търговски обект – комплекс „Мидия Гранд Резорт“, находящ се в гр. Ахелой, е установено на място лицето Ю.Б. – украинска гражданка да престира труд в ресторанта на комплекса, като за същата не са представени разрешение за работа или еднократна регистрация в Агенцията по заетостта, в нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Наложената имуществена санкция съдът е преценил за правилно определена в минималния предвиден от законодателя размер, както и е изложил мотиви, с които е обосновал неприложимост на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Постановеният съдебен акт е правилен и не страда от сочените от касатора пороци, като е съобразен с материалния закон и процесуалните правила. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от касационната инстанция.

Съгласно чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /прил. редакция ДВ, бр. 33 от 2016г./ на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата  чужденката Ю.Б. е установена да предоставя работна сила без разрешение за работа, респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което касаторът правилно е бил санкциониран от наказващия орган по реда на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Възраженията на същия поддържани и пред настоящата инстанция, относно неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност са неоснователни, тъй като видно от Приложение към договор № 1 от 16.12.2016г.  се установява, че страните са се договорили „МГР Мениджмънт”ЕООД да предоставя срещу заплащане основни и допълнителни туристически услуги в комплекс „Мидия Гранд Ризорт”  на „Елита-тур” за настаняваните в него туристи през сезон 2017г. В посочения договор е изрично предвидено „Елита-тур” да командирова 20 свои сътрудници за изпълнение на функциите по отсервирване, измиване на посудата и почистване на залата  и спалните помещения в период от 01.06. до 31.08.2017г. На следващо място, Ю.Б. е попълнила декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗМТМТ, в която изрично е посочила, че работи за касатора, като работно място е отбелязала детския ресторант, а по отношение на трудовия договор е посочила, че има такъв, сключен с „Елита Тур“. В този смисъл, субект на нарушението е именно касаторът, който, като хотелиер е сключил с туристическата агенция „Елит тур“ договор № 1/16.12.2016г., с който е предоставил помещения за настаняване на гостите, които туристическата агенция изпраща, като видно от приложението към договора агенцията е командировала при хотелиера свои сътрудници, измежду които и Ю.Б., които да изпълняват договорените функции. В този смисъл и в качеството си на местно лице, приело на работа командирован чужденец, санкционираното дружество  е било длъжно да го регистрира в Агенцията по заетостта.

Неоснователно е възражението на касатора за приложимост на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка изложените от въззивния съд мотиви се споделят и от този съдебен състав. Не се констатира по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид и не следва чрез прилагане института на маловажния случай да се заобикалят нормативните изисквания, свързани с регистрирането на чужденци, полагащи труд на територията на страната.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на  отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/15.02.2018г., постановено по НАХД № 491/2017г. по описа на Районен съд – Поморие.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: