О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    1312

 

Град  Бургас, 11.06.2015г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА административно дело № 837 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по жалба на Г.Н.Г.-К., ЕГН **********,***, против решение № 94-01-10517/1/09.04.2015г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от нея жалба с вх. № 94-01-10517/26.03.2015г. против акт за установяване на задължение по декларация № АУ006472/05.09.2014г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, относно установените с акта задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. включително, общо в размер на 1 306,09 лева, от които главница 700,95 лева и лихва 605,14 лева.

Жалбоподателката оспорва решението на директора на Д „МПДТР” при община Бургас в частта, с която е отхвърлено искането й за прогласяване на частична нищожност на акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), връчен по реда на чл.32 от ДОПК и влязъл в сила, поради липса на времева компетентност за вменяване на посочените в същия задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периодите 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. включително. Счита, че независимо от озаглавеното решение „за оставяне на жалба без разглеждане“ при положение, че се касае за искане за прогласяване на нищожност, то същото е неправилно и незаконосъобразно. Основанието за претендиране на частична нищожност на АУЗД е съществено нарушение на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, срокът по която счита за преклузивен, при изтичането на който срок контролния орган губи субективното право да упражни правомощията си по закон, или, както е в случая, да образува производство за установяване на задължения по ЗМДТ и да издава съответния АУЗД при липса на времева компетентност. Позовава се и на разпоредбата на чл.171 от ДОПК, където също е установен срок за погасяване на публичните задължения и с изтичането му органът, компетентен да събере публичното вземане губи възможността да може да предприема принудителни действия по събирането му, т.е. актът е недопустим за посочения период и на това основание, тъй като се явява нищожен титул за изпълнение. Изхождайки от приетото в правната доктрина и съдебната практика, че всяка некомпетентност води до нищожност, моли съда да уважи жалбата и да отмени решение № 94-01-10517/1/09.04.2015г. на директора на Д „МПДТР” при община Бургас, като едновременно с това, на основание чл.149, ал.5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл.4 от ЗМДТ, да прогласи частична нищожност на АУЗД № АУ006472/05.09.2014г. относно установените с него задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. включително. 

Ответникът представя административната преписка по оспорването.

Съдът, след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С АУЗД № АУ006472/05.09.2014г., издаден от главен експерт в отдел „КПС“ на Д „МПДТР” при община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, са определени на Г.Н.Г.-К. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2005г. до 2014г. включително, във връзка с деклариран недвижим имот: търговски обект, находящ се в гр.Бургас, ул.„Софроний“ № 23, за който е установено, че жалбоподателката е задължено лице за внасяне на публични общински вземания за 1/3 ид.ч. от имота. Общият размер на установените с АУЗД задължения е 3 112,97 лв. и лихва за забава към 5.09.2014г. общо в размер на 1 926,12 лв. Актът е връчен по реда на чл.32 от ДОПК и влязъл в сила. По същия ред е връчена и покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК.

С жалба (искане) вх. № 94-01-10517 от 26.03.2015г. актът е обжалван изцяло пред директора на Д „МПДТР“ при община Бургас с искане, на основание чл.149, ал.5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл.4 от ЗМДТ, за отмяната му поради частична нищожност – липса на времева компетентност за вменяване на посочените в същия задължения за ДНИ и ТБО за периода 2005г.-2007г., и за преразглеждането му относно коректното начисляване на задълженията за периода 2005г.-2014г. съобразно решение № 400/10.01-2013г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8358/2012г. по описа на ВАС за отмяна на чл.13, ал.2 и ал.3, т.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Бургас. 

С решение № 94-01-10517/1/09.04.2015г. на директора на Д „МПДТР” при община Бургас е отменен АУЗД № АУ006472/05.09.2014г. относно установените с него задължения за ДНИ и ТБО в частта преди данъчен период 2005г. Със същото решение, на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, жалбата на Г.Г.-К. против АУЗД № АУ006472/05.09.2014г. е оставена без разглеждане относно определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2005г.-2014г. общо в размер на 2 556,42 лв. и лихва за забава общо в размер на 1 134,04 лв. поради това, че е подадена след като е изтекъл предвидения в чл.107, ал.4 от ДОПК четиринадесетдневен срок за обжалване на акта. Решението е връчено редовно на 28.04.2015г. и обжалвано пред административния съд, чрез административния орган, с жалба от 4.05.2015г.

При тази фактическа установеност съдът от правна страна приема следното по допустимостта и основателността на подадената жалба:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.147, ал.3 от ДОПК срок, отговаряща на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК.

Разгледана по същество е основателна при следните мотиви:

На основание чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва с акт на служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Компетентният орган по чл.4, ал.3, във вр. с ал.4 от ЗМДТ издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок – арг. чл.107, ал.3 от ДОПК, в който е регламентиран реда за установяване на задължения по декларация. Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл.107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл.4, ал.5, предложение второ от ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за установяване на задължения по декларация. Съобразно чл.156, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Видно от цитираните разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това. Административното обжалване пред горестоящия административен орган, който в случая е директорът на дирекция „МПДТР” при община Бургас, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

В случая, директорът на дирекция „МПДТР” при община Бургас е бил сезиран с жалба вх. № 94-01-10517/26.03.2015г. против АУЗД № АУ006472/05.09.2014г. с искане за отмяната му поради частична нищожност – липса на времева компетентност за вменяване на част от задължения за ДНИ и ТБО, и с алтернативно искане за цялостна отмяна на АУЗД като незаконосъобразен. По тази жалба се е произнесъл с решение № 94-01-10517/1/09.04.2015г., с което е отменил установените с акта задължения в частта преди данъчен период 2005г. и е оставил същата без разглеждане като просрочена в останалата част, на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2005г.-2014г.

Съгласно чл.147, ал.1 и ал.3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

От изложеното следва, че съдът не е сезиран с жалба против АУЗД № АУ006472/05.09.2014г., а с жалба по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК против решението на горестоящия административен орган, с което производството по административно обжалване на акта е прекратено, поради просрочие на жалбата.

Видно от обстоятелствената част на оспореното решение, горестоящият административен орган е обсъдил наведените възражения и доводи в жалбата за погасителна давност на публичните задължения и е изложил мотиви по същество за неоснователност на искането за обявяване на акта за нищожен. Видно обаче от разпоредителната част на оспореното решение, липсва формирана воля в тази насока. След като е сезиран с искане за прогласяване частично на акта като нищожен поради това, че установените задължения за 2005г.-2008г. са погасени по давност, което искане не е ограничено със срок и касае основателността на жалбата, а не срочността й, следвало е да се произнесе по същество и решението му да съдържа разпоредителна част за това. В случая, горестоящият орган е оставил жалбата без разглеждане като просрочена в производство по чл.147 от ДОПК. При липсата на разпоредителна част в решението относно възраженията на жалбоподателката за изтекла погасителна давност на част от задълженията по АУЗД, същото следва да бъде частично отменено като неправилно и преписката изпратена на директора на Д „МПДТР” при община Бургас за произнасяне по искането в жалбата за прогласяване нищожността на акта в частта, относно установените задължения за периода 2005г.-2008г.

Водим от горното, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ решение № 94-01-10517/1/09.04.2015г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Г.Н.Г.-К., ЕГН **********, жалба с вх. № 94-01-10517/26.03.2015г. против акт за установяване на задължение по декларация № АУ006472/05.09.2014г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, в частта, относно установените с акта задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. включително, общо в размер на 1 306,09 лева, от които главница 700,95 лева и лихва 605,14 лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас за произнасяне по жалба вх. № 94-01-10517/26.03.2015г. на Г.Н.Г.-К. против акт за установяване на задължение по декларация № АУ006472/05.09.2014г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, в частта, относно установените с него задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. съобразно указанията, дадени в настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: