Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         837                        16.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 837 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР-Бургас, против решение № 429 от 14.03.2014г. постановено по НАХД №382/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №458/08.02.2011г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас, с което на С.К.К., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 10лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – С.К.К., ЕГН-**********,*** 13-В, също не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. 

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление (НП) №458/08.02.2011г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас, с което на С.К.К., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 10лв.  За да отмени НП съдът е приел, че същото е издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на 30.07.2010г., а НП е издадено на 08.02.2011г., т.е. след изтичане на горепосочения срок. Съдът е изложил мотиви защо приема, че срокът започва да тече от съставянето на акта, а не от връчването му, като е преценил, че посоченият порок заедно с липсата на данни как е установено нарушението по чл.157, ал.1 от ЗДвП, влече след себе си незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение и на двете нарушения, което налага неговата отмяна, без да се изследва спора по същество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Предвид изложените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав установи, че касаторът се е съгласил с констатациите извършени от районния съд, че нарушение на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП действително е извършено, като не са направени твърдения по отношение извършването на другото нарушение – това по чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Касаторът не спори и за факта, че АУАН е издаден на 30.07.2010г. в отсъствие на нарушителя, предявен му е бил на 21.01.2011г., а наказателното постановление било издадено на 08.02.2011г., като производството не е било спирано. Освен това не е ясно кой е дописал ръкописния текст в акта, че водачът не е носил контролния си талон – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (в с.з. пред РС-Бургас на 05.03.2014г., актосъставителят Г. е заявил, че той не дописал този текст). Касаторът обаче счита, че НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като единственото нарушение било това, че актът не бил предявен в срока по чл.43, ал.4, изр.2 от ЗАНН.

Тези възражение не могат да бъдат споделени. Описаното в наказателното постановление нарушение на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е извършено и това се установява от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, обаче образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случая административнонаказателното производство не е било спирано и това изрично се твърди в касационната жалба. Ето защо, след като АУАН е съставен на 30.07.2012г. и производството не е надлежно спряно, то наказателното постановление е издадено на 08.02.2011г., след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му като незаконосъобразно, както правилно е приел районният съд.

По отношение на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, от доказателствата по делото изобщо не може да се установи в кой момент К. не е носил контролния си талон. Нарушението – движение с превишена скорост е било установено с техническо средство, АУАН е бил съставен в негово отсъствие, т.е. към тези два момента няма данни нарушителят да е бил проверяван физически от контролните органи, за да може да се установи неносене на контролния талон. Съществуване на такова нарушение след съставянето на АУАН и вписването му в последния от неизвестен автор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на НП в частта му и за това нарушението.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд, като правилно и законосъобразно,  следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 429 от 14.03.2014г. постановено по НАХД №382/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №458/08.02.2011г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас, с което на С.К.К., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 10лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.                                    2.