Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 11             Година 08.01.2009       Град  Бургас

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, десети състав на девети декември две хиляди и осма година в публично заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д.Д.

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Д. дело номер 836 по описа за   2008  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В. Г.” гр.София, рег. по ф.д.№ 4368/1990г. по описа на СГС, представлявано от В.П. Г. срещу Заповед № РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Заведение за обществено хранене-ЗОХ”, изпълнен от неизвестен извършител на територията на морски плаж “Бутамята”, землището на с.Синеморец, общ.Царево. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, постановена при груби нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ДНСК гр.София, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъда оставена без уважение.

Относно допустимостта на производството:

Видно от представените по делото доказателства, ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В.Г.” гр.София е определен за концесионер на морски плаж “Бутамята”, землище с.Синеморец, с решение № 342/14.06.2000г. на Министерския съвет. Въпреки, че заповед № РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК е издадена срещу неизвестен извършител, тя засяга неговите права, тъй като има за предмет обект, който е изграден от него, обстоятелство за което не се спори между страните. Също така, на жалбоподателя е връчен съставения констативен акт и той е направил възражения срещу него, тоест участвал е в административното производство. Ето защо, за ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В.Г.” гр.София е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед. 

От административния орган се излагат твърдения, че заповед № РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК е обявена по реда на § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, но доколкото в преписката се съдържат съобщения за извършени обявявания (л.13, 14, 16, 82, 83, 86 от делото), които са с дата предхождаща датата на издаването на заповедта, не би могъл да се направи обоснования извод кога точно е връчена, съответно съобщена заповедта на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата подадената на 23.05.2008г. е в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Констативен акт № Бутамята-2 от 07.03.2008г., въз основа на извършена проверка на строеж “Заведение за обществено хранене-ЗОХ”, намиращ се на Морски плаж-Бутамята, в землището на с.Синеморец, община Царево, се установява, че строежа е с неизвестен собственик, изпълнен върху имот изключителна държавна собственост. Строежът представлява масивна едноетажна постройка, изпълнена от итонг, изградена върху фундаментна плоча с дебелина 0,20м., с двускатен дървен покрив и размери в план приблизително 3,00/3,00м. и Н-2,80м. и за него не са представени одобрени проекти, разрешение за строеж, съгласуване с контролните органи, протоколи за откриване на строителна линия и определяне на строителна линия и ниво и заповедта книга. Посочени са, като нарушени разпоредби чл.148 от ЗУТ, чл.10, ал.2, т.1 от ЗУЧК. Констативният акт съдържа окомерна скица и приложение към него-снимка. Той е съобщен по реда на 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ и е връчен на жалбоподателя на 17.03.2008г. лично, срещу подпис. При връчването на акта са направени възражения - “Има разрешително за поставяне”, като допълнително са постъпили и писмени възражения.

Със заповед №РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК, е наредено: Да бъде премахнат незаконен строеж “Заведение за обществено хранене-ЗОХ”, изпълнен от неизвестен извършител на територията на морски плаж “Бутамята”, землището на с.Синеморец, общ.Царево. В мотивите към заповедта е посочено, че съгласно чл.6, ал.3 от ЗУЧК, морските плажове са изключителна държавна собственост. Незаконният строеж представлява масивна едноетажна постройка, изпълнена от тухли “Итонг”, с размери в план приблизително 3,00/3,00м. и Н-2,80м., изградена върху фундаментна плоча с дебелина 0,20м., и попада в забраната на разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от ЗУЧК и е изграден без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С разпоредбата на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗУЧК е определен едномесечен срок от влизане в сила на закона (01.01.2008г.), в който лицата изградили незаконни обекти на територията на морските плажове следва да ги премахнат, което не е изпълнено и съгласно ал.3 на същия параграф, след изтичане на срока, обектите се премахват от органите на ДНСК, при условията и реда на ЗУТ.

Срещу заповедта е подадена жалба в която се твърди, че тя е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, тъй като проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя и констативния акт и заповедта, не са надлежно връчени. Строежа неправилно е наименован “Заведение за обществено хранене-ЗОХ”, тъй като той представлява “Тоалетна”, която е поставяем обект, изграден съгласно схема съгласувана по надлежния ред от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на основание съгласуваната схема и получена виза за проучване и проектиране е изготвен Генерален план одобрен с протокол № 5/19.02.2001г. на Архитектурно устройствената комисия на община Царево. Налице са одобрени проекти и издадено от община Царево разрешение за поставяне, като с решение № 9/02.04.2001г. на Експертния съвет при ХЕИ-Бургас е съгласуван проекта за всички преместваеми обекти на територията на морски плаж “Бутамята”. В съдебното производство е ангажирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересуваната страна.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед № РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК гр.София е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ, в съответствие с предоставените му със заповед № РД-13-070/06.03.2007г. правомощия, при спазване на установената писмена форма, процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона.

При издаване на заповедта административния орган е спазил процесуалните изисквания на закона. Съставен е констативен акт, който е послужил за образуване на административното производство. Акта е получен от жалбоподателя лично и той е направил възражения по него и е ангажирал доказателства, във връзка с твърденията си. С тези си действия, той се е възползвал от предоставената му от закона и административния орган, възможност да участва в производството и не би могло да се приеме за основателно възражението му, че е било ограничено правото му на защита, тъй като не е присъствал при извършване на проверката и не са редовно съобщени констативния акт и последвалата го заповед.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, след като административния орган е изяснил характера на строежа, като е изложил подробни мотиви защо приема същия за незаконен. В съответствие с констатациите си е издал обжалваната заповед съобразно предвижданията на закона. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят фактическите и правни основания изложени в заповедта, включително и относно статута на строежа като незаконен.

В обжалваната заповед строежа неправилно е наименован “Заведение за обществено хранене-ЗОХ”, тъй като посредством приетата по делото съдебно-техническа експертиза, макар и оспорена от ответника, безспорно се установява, че строежа представлява “Тоалетна”. Видно от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител, към момента на извършване на проверката, обекта не се е ползвал и неговото предназначение, съответно наименование е определено по външните му белези. В случая неточното посочване на наименованието на обекта, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като строежа безспорно е индивидуализиран посредством външните му белезите, посочени както в констативния акт, така и в обжалваната заповед. В хода на административното и съдебното производство, не е било налице съмнение относно обстоятелството кой е обекта предмет на обжалваната заповед и същия е установен и от вещото лице при извършването на съдебно-техническата експертиза. Ето защо, в случая неточното посочване на наименованието на строежа не би могло да доведе до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Процесния строеж безспорно попада в зона “А” на територията на Черноморското крайбрежие, в която съгласно чл.10, ал.2, т.1 от ЗУЧК, се забраняват: строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни. В ал.4, т.3 на същия член е предвидена възможност на територията на морските плажове да се поставят преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове. В случая, спора между страните е относно обстоятелството, дали обекта предмет на обжалваната заповед представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ или преместваемо съоръжение по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, за което има издадено съответно разрешение за поставяне.

Съгласно заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-техническа експертиза, изградената тоалетна е със застроена площ от 9,00 кв.м., състои се от две клетки с преддверие, с монтиран в земята метална цистерна за отпадни води. Конструкцията е сглобяема-метална, колони-замонолитени с метални планки в бетонови фундаменти, покрив-дървена конструкция, двускатен, покрит с ондолин, стени-зидария от итонг-10 см., от външната страна изпълнена с дъсчена обшивка, тип “вагонна шарка” и бетонова подова настилка с теракотени плочи. Така описаният обект, не би могъл да се приеме, че е преместваем по смисъла на чл.56 от ЗУТ, тъй като е изграден върху бетонова конструкция, върху която са положени теракотени плочи, макар и самата конструкцията да е сглобяема-метална, стените са изградени от зидани блокчета “Итонг”. Тези обстоятелства, правят невъзможно премахването на обекта, без разрушения, което пък от своя страна го характеризира, като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съдът не възприема изразеното от вещото лице становище, че обекта е преместваем, тъй като за да е преместваем един обект е необходимо да съществува възможност, той да бъде демонтиран и преместен на друго място, без разрушение, каквато фактическа възможност в случая не съществува.

Освен изложеното следва да се има в предвид и че съгласно схемата на разположение на обектите на морски плаж “Бутамята”, която е  съгласувана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, под № 5 е предвидена тоалетна – 8 кв.м., като в обясненията е посочено, че са предвидени две платформи с тоалетни и тя е проектирана от сглобяеми панели и носеща метална конструкция, като е стъпил върху под от сглобяеми панели обработени със саморазливно, хидроизолационно покритие. С оглед на така предвиденото е и издаденото разрешение за поставяне № 4/19.02.2001г. на Главния архитект на община Царево. Обекта предмет на обжалваната заповед, не съответства на издаденото разрешение за поставяне, както по площ, така и по начин на изпълнение, поради което не би могло да се приеме тезата на жалбоподателя, че е законно поставен.

В случая, след като безспорно се установява, че извършения строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и не е премахнат в срока по §5, ал.2 от ЗУЧК, той подлежи на премахване от органите на ДНСК, при условията и реда на ЗУТ.

С оглед на изложеното жалбата на ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В. Г.” се явява неоснователна, поради което направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и поради направено своевременно искане в полза на административния орган на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаградени в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В. Г.***, рег. по ф.д.№ 4368/1990г. по описа на СГС, представлявано от В.П. Г. срещу Заповед № РД-14-282/09.04.2008г. на Заместник началника на ДНСК гр.София.

ОСЪЖДА ЕТ“ЕКСПРЕС В.Г. – В.Г.” гр.София, рег. по ф.д.№ 4368/1990г. по описа на СГС, представлявано от В. П. Г. да заплати в полза на ДНСК гр.София, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: