Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                     989            06.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и девети май,                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 835 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР-Бургас, против решение от 24.03.2014г. постановено по НАХД №5212/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №501/23.11.2012г. на началника на група в сектор „ПП” при ОДМВР Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.315, ал.1, т.2 от КЗ на Г.Д.Г. е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Г.Д.Г., ЕГН-**********,***, също не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. 

Предвид изложените в касационната жалба възражения съдът установи, че касаторът се е съгласил с констатациите извършени от районния съд, а именно, че нарушение на чл.259, ал.1, т.1 във вр.с чл.249 от КЗ действително е извършено. Също, че субект на нарушението е собственикът на автомобила, който в конкретния случай е Г.Д.Г., но в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ“Дивекс-2-Г.Г.“. Касаторът не спори и за факта, че наложеният размер на глобата съответства на предвидената в закона имуществена санкция, която може да бъде наложена само на юридически лица, а същевременно наказаното лице е физическо. Въпреки това счита, че грешката в правната квалификация не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение и да доведе до отмяна на наказателното постановление, тъй като е необходимо да бъде осъществена държавната репресия като възмездие за извършеното нарушение.

Възраженията на касаторът са неоснователни. 

Описаното в наказателното постановление нарушение е извършено и това се установява от събраните по делото доказателства. Според нарушената норма обаче – чл.259, ал.1, т.1 от КЗ субект на това нарушение е лицето, което притежава МПС, а в случая това е Г.Г., който макар да има качеството на едноличен търговец, не е юридическо лице, та да бъде санкциониран по чл.315, ал.1, т.2 от КЗ, предвиден единствено за нарушения на юридическите лица. Това нарушение на закона само по себе си е напълно достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, защото Г. е наказан за нарушение предвидено само за юридическите лица, което той не може да осъществи заради липсата на такова качество.

Отделно от това особено съществено е нарушението свързано с определяне размера на наложеното наказание. На физическото лице Г. е наложено наказание глоба, каквото следва да се налага на физическите лица и за конкретното нарушение е предвидено такова в чл.315, ал.1, т.1 от КЗ в размер от 400 лв. до 600 лв. Наложено му е обаче наказание глоба, чиито размер не попада в този обхват, а попада в обхвата на предвидената в закона имуществена санкция по т.2, която може да бъде налагана само на юридически лица. С други думи, наказващия орган не само е ангажирал отговорността на неправилния субект, на който е наложил наказание глоба, но в размер значително по-голям от размера с който могат да се санкционират физическите лица. Такова „нагласяне” на законовите разпоредби за да „паснат” на конкретния казус, само защото някой следва да понесе наказание, е абсолютно недопустимо от гледна точка на принципите застъпени в ЗАНН и от гледна точка на конкретни разпоредби регламентиращи административнонаказателната отговорност на лицата и определянето на административните наказания – глава ІІ, раздел ІV и V от ЗАНН.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.03.2014г. постановено по НАХД №5212/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №501/23.11.2012г. на началника на група в сектор „ПП” при ОДМВР Бургас, с което за нарушение чл.315, ал.1, т.2 от КЗ на Г.Д.Г., ЕГН-**********, е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.