Р Е Ш Е Н И Е    1040

 

Град Бургас, 25.05.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

    2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Стоянка Атанасова, с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 834 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „МГР Мениджмънт” ЕООД, ЕИК 202781521, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Възраждане“ № 6, представлявано от Й.Я., подадена чрез пълномощник, против решение № 31 от 16.02.2018г. на Районен съд-Поморие, постановено по н.а.х.д. № 489/2017г. по описа на ПРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-001833/15.11.2017г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Пловдив, с което на „МГР Мениджмънт” ЕООД за нарушение на чл.76, ал.1, във връзка с чл.9, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, вр. чл.48, ал.2 от ЗЧРБ.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение, с искане за отмяната му от съда и по същество за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В представено по делото становище касаторът сочи, че с бр.24 от 16.03.2018г. на Държавен вестник са отменени чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид отмяната на разпоредбата относно наказуемостта на установеното административно нарушение. Редовно уведомен, касаторът не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 16-001833/15.11.2017г., издадено от директора на ДИТ-Пловдив, на „МГР Мениджмънт” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, вр. чл.48, ал.2 от ЗЧРБ, за това, че в качеството на местно лице към 12.07.2017г. е приело на работа в комплекс „Мидия грант резорт“ в гр.Ахелой командирован чужденец без регистрация в Агенцията по заетостта.

С оспореното пред касационната инстанция решение районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, след като е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални правила.  По същество е приел, че описаното в акта и в наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Според алинея втора на цитираната разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая, към датата на извършване на нарушенията са били приложими разпоредбите на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ (Обн. - ДВ, бр.33/2016г., в сила от 21.05.2016г.) и чл.48, ал.2 от ЗЧРБ (Изм. и доп. - ДВ, бр.43/2011г., в сила от 15.06.2011г.). Съгласно чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл.48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл.48, ал.2 от ЗЧРБ, на юридически лица, които са наели на работа или приели законно пребиваващи чужденци без съответното разрешение или регистрация се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. Тези две разпоредби са отменени със Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – обн., ДВ, бр.24 от 16.03.2018г., в сила от 23.05.2018г., преди влизане в сила на наказателното постановление.

С отмяната на приложената в случая санкционна разпоредба на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и на чл.48, ал.2 от ЗЧРБ е осъществен фактическият състав на чл.3, ал.2 от ЗАНН и приложение намира последвалата по-благоприятна разпоредба. До влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимия към нарушението административно-наказателен състав, така че към датата на постановяване на оспорения съдебен акт деянието, посочено в постановлението като административно нарушение, вече не съставлява такова, тъй като не е обявено за наказуемо (аргумент от чл.6 и чл.83, ал.1 от ЗАНН).

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното от касатора наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХІІІ - ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 31/16.02.2018г. на Районен съд-Поморие, постановено по н.а.х.д. № 489/2017г. по описа на Районен съд-Поморие, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-001833/15.11.2017г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-Пловдив, с което на „МГР Мениджмънт” ЕООД, ЕИК 202781521, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Възраждане“ № 6, представлявано от Й.Я., за нарушение на чл.76, ал.1, във връзка с чл.9, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България.

Решението е окончателно.



                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

 

 

 

                                      2./