Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 954      19 май 2016  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито  заседание на дванадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

Секретар К.Л.

Прокурор Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 832 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК

Образувано е по две касационни жалби, едната от които на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“- София, против решение № 23/21.03.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 435/2015г. по описа на Районен съд - Поморие, в частта, с която е отменено наказателно постановление № НП 27-124/23.10.2015г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“-София в частта, с която на Х.А.Х., в качеството му на лекуващ лекар на пациента Е.Л. И., е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1 000.00 лв., на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/, за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи/обн. ДВ, бр.62/1999 г./. Втората касационна жалба е подадена от Х.А.Х. против решението на районния съд, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № НП 27-124/23.10.2015г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“-София, в която на Х.А.Х., в качеството му на лекуващ лекар на пациентите Б.Ю.А. и М.К.К., за две нарушения на чл.24, ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. са наложени две наказания глоба, всяко в размер на 1000.00 лева, на основание чл.116, ал.1 ЗЛЗ.

Изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“-София, редовно уведомен, в качеството си на касатор и на ответник по касационната жалба на Х.А.Х., не се представлява в съдебно заседание. В подадената от него касационна жалба твърди, че решението на районния съд, в частта, в която е отменено наказателното постановление, е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Не е взел становище по касационната жалба на Х..

Х.А.Х., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената от него касационна жалба и искането за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в която е потвърдено наказателното постановление. Не е взел становище като ответник по касационната жалба на Изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“-София.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби, а решението на  Районен съд –Поморие да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационните жалби, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователни по следните съображения :

С оспореното пред районния съд наказателно постановление  на Х.А.Х., на основание чл.116, ал.1 ЗЛЗ са наложени три наказания „глоба“ в размер на 1000.00 лева за това, че извършил три отделни нарушения на чл.24, ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, изразяващи се в това, че на посочените в наказателното постановление място и дати като хирург - ординатор в отделение по хирургия при „Многопрофилна болница за активно лечение - Поморие” ЕООД - Поморие и в качеството му на лекуващ лекар на три пациента не изготвил и не приложил в историята на заболяването на всеки от тях епикриза за престоя им в лечебното заведение в деня на тяхното изписване.

Районният съд е отменил наказателното постановление в частта, в която на Х. е наложено наказание за извършеното нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. по отношение на пациента Е.Л. И.. За да постанови решението в посочената част, съдът е приел, че като не е изготвил в качеството си на лекуващ лекар епикриза на този пациент в деня на изписването му от „МБАЛ Поморие ЕООД“ – 12.04.2015г., Х.А.Х. не е осъществил състава на вмененото му нарушение. Счел е, че на посочената дата за лекаря не е възникнало такова задължение, по аргумент от чл.185, ал.6 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., издаден от министъра на здравеопазването/обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г. /НРД 2015 г./ и предвид обстоятелството, че на пациента И. е назначено и проведено микробиологично изследване, резултатите от което са изготвени на 14.04.2015 г.

 Основните възражения на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“-София са, че Х.А.Х. не е направил възражения при съставянето на АУАН, нито в тридневен срок, че на пациента И. е било назначено допълнително микробиологично изследване, резултатите от което не са били готови към датата на неговото изписване от „МБАЛ Поморие“ ЕООД, нито им е представил резултатите от това изследване, изготвени на 14.04.2015г.

Решението е правилно в посочената част.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че деянието, описано в т.1 на АУАН и на НП не е съставомерно. В случая е налице хипотезата на чл.185, ал.6 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., издаден от министъра на здравеопазването/обн. ДВ, бр.6 от 23.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г. /НРД 2015 г./, в който е регламентирано изключение от установеното в чл.24, ал.1 от Наредба №49/18.10.2010 г. правило за издаване на епикриза в деня на изписване на пациента, а именно, към датата на изписването на И. не са били готови резултатите от проведеното му микробиологично изследване. Същите са били готови на 14.04.2015г., видно от представения по делото документ. Следователно, изводите на районния съд, че към 12.04.2015г. за Х. не е възникнало задължение да издаде епикриза, поради което неправилно е била ангажирана отговорността му за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЛЗ, са формирани при правилно приложение на закона и решението следва да бъде оставено в сила в посочената част.

Решението е правилно и в потвърдителната му част по отношение на наказанията, наложени на Х. за нарушенията, описани в  т.2 и т.3 от наказателното постановление.

Неоснователни са възраженията на Х. за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство. Съставеният АУАН № А-27-124/29.06.2015г., с който са установени нарушенията, му е предявен срещу подпис в деня на неговото съставяне. Следователно не е ограничено правото на нарушителя да възрази срещу констатациите в акта и да представи доказателства в подкрепа на възраженията си. Описанието на нарушенията в т.2 и т.3 от наказателното постановление и на обстоятелствата, свързани с извършването им са детайлни и ясни, така, че на нарушителя е предоставена възможност да разбере за какво точно е санкциониран с две отделни наказания. Извършването на посочените нарушения се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, същите са правилно квалифицирани от АНО по чл.24, ал.1 от Наредба №49/18.10.2010 г. и правилно подведени всяко поотделно под санкционната разпоредба на чл.116, ал.1 ЗЛЗ. Не намират опора в закона възраженията на Х., че тъй като дейността по документиране на изписването на пациента от лечебното заведение не представлява дейност по болнична медицинска помощ, то цитираната санкционна разпоредба е неправилно приложена спрямо него. Настоящият касационен състав счита, че тъй като в епикризата се посочва окончателната диагноза на пациента, изготвянето й е и действие по диагностиката  на заболяването, изброена сред дейностите, които се извършват в лечебните заведения за болнична помощ, съгласно чл.19, ал.1 ЗЛЗ.  Следователно като не е изготвил епикризи в деня на изписването на пациентите Б.Ю.А. и М.К.К., Х.Х., в качеството си на техен лекуващ лекар, е извършил дейности по болнична медицинска помощ в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №49/18.10.2010 г., за което правилно са му наложени две отделни наказания глоба на основание чл.116, ал.1 ЗЛЗ.  

Нарушенията не представляват маловажен случай. Същите са формални, поради което настъпването на вредни последици от тях е ирелевантно. От  друга страна по делото не са представени доказателства за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниската им обществена опасност в сравнение с обикновени нарушения от същия вид.

            Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение 23/21.03.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 435/2015г. по описа на Районен съд - Поморие.

Решението е окончателно.

       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                            2.