О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 723               от 29.04.2014г.,      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 832 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

            Образувано е по жалба от Т.Щ.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *** против Решение за отказ от спиране на ревизионен акт № 82/14.03.2014 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП”) при ЦУ на НАП. С оспореното решение, решаващия орган е отказал спиране изпълнението на Ревизионен акт № 021302682/04.02.2014 год., издаден от Г.Д.П. – Началник Сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.И.Б. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас. В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че така постановеното решение на Директора на Дирекция „ОДОП” е неправилно и незаконосъобразно, поради което е формулирано искане, съда да спре изпълнението на обжалвания ревизионен акт.

            Съдът, след като обсъди заявеното в жалбата искане, представените писмени доказателства и съобрази закона, намира следното:

            Съгласно чл. 153, ал. 7 от ДОПК, отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението. В настоящият случай, по административната преписка липсват доказателства за редовното връчване на оспореното Решение за отказ от спиране на ревизионен акт № 82/14.03.2014 год. на Директор на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП. С оглед на това, съда намира жалбата за подадена в срок от лице с надлежна процесуална легитимация и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, поради което същата се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С Ревизионен акт (РА) № 021302682/04.02.2014 год., издаден от Г.Д.П. – Началник Сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.И.Б. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в тежест на Т.Щ.К. *** са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, както и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 20 339,03 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 9 554,28 лева. Така постановения РА е връчен на К. на 13.02.2014 год. С жалба, вх. № 94-Т-74/27.02.2014 год. Т.К. е оспорил пред Директора на Дирекция „ОДОП” връчения му ревизионен акт, като в подадената жалба е формулира особено искане – на основание чл. 153, ал. 2 от ДОПК да бъде спряно изпълнението на ревизионния акт.

С оспореното в настоящото производство Решение за отказ от спиране на ревизионен акт № 82/14.03.2014 год. на Директор на Дирекция „ОДОП”, решаващия орган е отказал спиране. В мотивите на решението е прието, че К. е поискал спиране изпълнението на ревизионния акт, но не е посочил обезпечение на обжалваните задължения. От извършената служебна проверка също е установено, че не е налице надлежно обезпечение на главницата и лихвите по обжалвания РА. В този смисъл, административния орган е приел, че не са налице основания за спиране изпълнението на оспорения РА.

Общият принцип, въведен в чл. 153, ал. 1 от ДОПК регламентира, че обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. От така въведеното общо правило е предвидено изключение, съгласно което, спиране на изпълнението на ревизионен акт е допустимо по нарочно искане от жалбоподателя. В нормата на чл. 153, ал. 3 е предвидено, че искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

В настоящия случай, от събраните до момента писмени доказателства се установява, че  обезпечение по отношение на установените с РА задължения не е наложено. От друга страна, в жалбата, с която е оспорен РА, жалбоподателя се е ограничил единствено с искането за спиране изпълнението на РА по реда на чл. 153, ал. 2 от ДОПК, като по същество липсва предложение за обезпечение в същия размер. Едва в жалбата пред настоящия съдебен състав, жалбоподателя е декларирал, че притежава в собственост недвижими имоти, чиито данъчни оценки значително превишават установените данъчни задължения и същите биха могли да послужат като обезпечение. Такова предложение за обезпечение пред компетентния административен орган не е било направено.

Съгласно чл. 153, ал. 5 от ДОПК, решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В настоящия случай, липсата на конкретно направено обезпечение, съответно липсата на конкретно предложение за обезпечение е лишило от възможност решаващия орган да извърши указаната в цитираната правна норма преценка. В този смисъл, правилно и законосъобразно решаващия орган е приел, че в случая не са налице хипотезите, регламентирани в чл. 153, ал. 3 от ДОПК за спиране изпълнението на оспорения ревизионен акт. По същество, в жалбата с която е бил сезиран решаващия орган липсва както надлежно обезпечение, така и надлежно и конкретно предложение за обезпечение.

Във връзка с така развитите мотиви, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалба от Т.Щ.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *** против Решение за отказ от спиране на ревизионен акт № 82/14.03.2014 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: