Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1082                    от 01.06.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Чавдар Димитров

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 830 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „МГР Мениджмънт” ЕООД, ЕИК 202781521, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 6, представлявано от управителя Й.Д.Я., чрез адв. С.В.С. *** против Решение № 20/14.02.2018 г., постановено по НАХД № 488/2017 г. по описа на Районен съд Поморие, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив Наказателно постановление № 16-001835/15.11.2017 г., с което на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и във връзка с чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците (ЗЧ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора не се изпраща представител.

Ответникът по касация  - Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по жалба на „МГР Мениджмънт” ЕООД против Наказателно постановление № 16-001835/15.11.2017 г., с което на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗЧ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Поморие е потвърдил атакуваното постановление след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка, като е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство. Приел е за безспорно установено, че на 12.07.2017 год. „МГР Мениджмънт” ЕООД, представлявано от управителя Й.Д.Я., в качеството си на местно лице е приело украинската гражданка М.П. да предоставя работна сила на длъжност „сервитьор“ в комплекс „Мидия Гранд Резорт“, без разрешение за работа или еднократна регистрация в Агенцията по заетостта. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Решението на Районен съд Поморие е неправилно и незаконосъобразно, но по мотиви различни от заявените в касационната жалба.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни, но са налице други обстоятелства, които обосновават незаконосъобразност на оспореното решение.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която е подробно описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните показания от длъжностните лица по установяване на нарушението, които е кредитирал изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Анализът на така установените факти действително обосновава извод, съгласно който, санкционираното дружество е извършило вмененото му административно нарушение по приложимите норми към момента на осъществяването му и към момента на постановяването на решението на Районен съд Поморие.

 В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е регламентирано, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В настоящия случай на 16.03.2018 год. в ДВ, бр. 24 е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗТМТМ, в сила от 23.05.2018 год. В § 44 от ЗИДЗТМТМ са регламентирани промени, в приетия за нарушен чл. 76, изразяващи се в следното: алинея 1 се отменя, а алинея 2 придобива следната редакция:  На местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител от друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, или работник или служител от трета държава, което наруши условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 5000 лв., за всеки чужденец, а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Анализът на така настъпилата законодателна промяна обосновава извод, че констатираното на 12.07.2017 год. деяние не съставлява административно нарушение. Както вече се посочи, ал. 1 на чл. 76 от ЗТМТМ (по която норма дружеството е санкционирано) е изцяло отменена. Действително новата редакцията на ал. 2 на чл. 76 от ЗТМТМ регламентира задължение за местно лице, което е приело на работа командирован работник от трета държава (какъвто е настоящия случай), но за разлика от старата редакция на чл. 76, ал. 1, задължението не е свързано с изискването за наличие на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, а се отнася до нарушаване на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.

По мнение на настоящия касационен състав, констатираното в хода на извършената на 12.07.2017 год. проверка не покрива признаците и на административното нарушение, регламентирано в разпоредбата на новия чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно който наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на тази правна норма обосновава извод, че субект на административното нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ може да бъде само работодател – физическо или юридическо лице. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „МГР Мениджмънт“ ЕООД не се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на украинската гражданка М.П., която е имала сключен трудов договор с украинското дружество „Елита тур“, което украинско дружество е командировало П. в изпълнение на договореното в Приложение № 1 от договора сключен с „МГР Мениджмънт“ ЕООД.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството, поради което, наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, каквото се явява и потвърждаващото го решение на районния съд, което следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20/14.02.2018 г., постановено по НАХД № 488/2017 г. по описа на Районен съд Поморие

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-001835/15.11.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗЧ, на „МГР Мениджмънт” ЕООД, ЕИК 202781521, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 6, представлявано от управителя Й.Д.Я. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                2.