Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1099                                04.06.2018 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на десети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Деян Петров, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 829 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „МГР Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 202781521, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 6, против решение № 22 от 15.02.2018 г., постановено по АНД № 486/2017 г. по описа на Районен съд- Поморие.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение Поморийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 16-001828/15.11.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Пловдив, с което е наложено на касатора „МГР Мениджмънт“ ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ.

За да постанови този резултат, ПРС е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е счел, че са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на санкцията. Намерил е за неоснователно възражението на санкционираното дружество, че лицето М.Б. е прието на работа от друго търговско дружество- „Джорджи 61“ ЕООД. Приел е, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че през м.юли 2017 г. „МГР Мениджмънт“ ЕООД е стопанисвало комплекс „Мидия Гранд Резорт” в гр. Ахелой. При извършена на 12.07.2017 г. от служители на ДИТ- Пловдив проверка в детския ресторант на комплекса е бил установен украинският гражданин М.Б. да полага труд, като отсервира и почиства масите в ресторанта. При проверка на представените документи било прието от проверяващите лица, че не са изпълнени изискванията на чл. 9, ал.3 от ЗТМТМ, тъй като липсва разрешение за работа или еднократна регистрация на украинския гражданин в Агенцията по заетостта. За така установеното нарушение бил съставен срещу търговското дружество АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ (в приложимата редакция) работник- гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта. Неизпълнението на изискването за регистрация съставлява нарушение по чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ (отм. ДВ, бр. 24 от 2018 г.). Според цитираната норма на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Със Закон за изменение на ЗТМТМ, обн. ДВ бр. 24 от 16.03.2018 г., в сила от 23.05.2018 г., разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ е отменена и понастоящем съставът на нарушението е очертан с новия чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ. С него е предвидена имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева (същото по вид и размер наказание е предвидено и с нормата на чл. 48 от ЗЧРБ) за работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци- граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. В случая несъмнено е осъществен съставът на посоченото нарушение, тъй като украинският гражданин е допуснат да работи в обекта на касатора без изискуемото разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че М.Б. не е командирован работник, а е изпратен на обучение (практика). Това възражение е направено и пред районния съд и обосновано е прието за неоснователно, с оглед данните от приложените писмени доказателства-договор №1 от 16.12.2016 г., сключен между „МГР Мениджмънт” ЕООД и Туристическа агенция „Елита-тур”- Киев, ведно с приложение към него, с който страните са постигнали съгласие „МГР Мениджмънт” ЕООД да предоставя срещу заплащане основни и допълнителни туристически услуги в комплекс „Мидия Гранд Ризорт”  на „Елита-тур” за настаняваните в него туристи през сезон 2017г., а туристическата агенция- да командирова двадесет свои сътрудници за изпълнение функциите по отсервирване, измиване на посудата и почистване на залата през периода от 01.06. до 31.08.2017г. и двадесет сътрудници, които да изпълняват функции по ежедневно почистване на спалните помещения през периода от 01.06. до 31.08.2017 г. Наред с това съдът е констатирал, че към момента на проверката работникът е предоставял работната си сила в отсъствие на обучаващ служител. В обжалваното решение е обсъдена и приложената в преписката саморъчно попълнена декларация на основание чл.68 ал.1 т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от М.Б., в която последният изрично е посочил „МГР Мениджмънт” ЕООД в графата „работя за”, с работно място- детски ресторант.

Горният извод не се променя от представения с жалбата договор от 16.12.2016 г. за наем на два ресторанта и лоби бар в комплекса, сключен между „МГР Мениджмънт” ЕООД и „Джорджи 61” ЕООД. Като частен документ, този договор се ползва с доказателствена сила само досежно факта, че изявленията са направени от лицата, които са го подписали, но не удостоверява датата на обективираното в него изявление. Същият не е бил представен на проверяващите лица в хода на проверката в обекта, нито с възражението срещу съставения за нарушението АУАН, а едва при депозиране на жалбата срещу наказателното постановление, което от своя страна сочи, че е съставен в по-късен момент, за да бъде използван в съдебното производство. Ето защо, съобразно разпоредбата на чл. 181 от ГПК съдът приема, че той има достоверна дата едва от деня, в който е представен (на 29.11.2017 г.- при депозиране на жалбата в ДИТ- Пловдив), и не може да допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като не съдържа сведения за правнорелевантни факти. Наред с това, като частен документ договорът не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. Доколкото в случая е налице несъответствие с приложените по делото договор №1 от 16.12.2016 г., сключен между „МГР Мениджмънт” ЕООД и Туристическа агенция „Елита-тур”- Киев, и декларация от М.Б., изготвена на основание чл.68 ал.1 т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и с безпротиворечивите показания на свидетеля Б., съдът приема, че договорът за наем е неубедителен и не доказва твърдяното от касатора обстоятелство, че обектът се стопанисва от друго лице.

Касаторът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че не са настъпили вредни последици от деянието. Тези доводи са неоснователни и правилно първоинстанционният съд не е намерил основание да приеме така предложената квалификация на деянието. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, а и доколкото нарушението е формално, въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 15.02.2018 г., постановено по АНД № 486/2017 г. по описа на Районен съд- Поморие.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.